23.07.2015 г., 23:45

Мис Диор

1K 0 0
1 мин за четене

– Добър дйен.
– Добър.
– Нии сме от фондация "*~~#**!@#~~".
– Не я знам. И какво?
– Ааам събирамйе пари за сирацити.
– Аз па събирам от сираците.
– Как тъй?
– Ми е така: идват купуват си по 1 кутия цигари за по 5-6 лв. и си тръгват със сълзи на очите.
– Що пък със сълзи?
– Ми реве им се, пуши им се и не могат без цигари, ма те са скъпи. За това ти казвам – аз тука събирам пари от сираците.
– Еаа, ма ний събираме за истинскити сираци.
– Ма и двете ли?
– Ммм да, помагами си...
– Много хубав парфюм имаш, много хубаво мирише, какъв е?
– Благодаря ти... "Мис Диор" са казва.
– Хубав е, браво. И чантата ти кърти?
– Ко прай?
– И тя е хубава викам.
– Мерси, мерси. Ко сига ше дадеш ли за сираците някой лйев или само ша си говорим?
– Ми да остаа, ма ми е интересно какво бачкаш? Каква ти е работата? Кво работиш?
– Ми това работя, хаха ма мно'г питаш ти.
– Ми любопитен съм, аз се казвам Любо.
– Баща ми са казва Любомир, ма му викат Мирко.
– И кво викаш това ти е работата. А заплатата ква е?
– Ми на процйентче сми. Кото съберем за сирацити и за нас има, ма стига питал. Ши дадйеш ли пари или не?
– Добре де, тия пари като ги събирате за сираците, как се отчитате – счетоводство, касови бележки?
– Ми няма касови билежки. То който дадйе пари му даваме идно листчи и на него пише, че даряваш за сираците. Ето виж ги.
– Ееее, ама аз на принтера мога да изкарам такива, колко искаш.
– Е ши изкараш, ма ако ти напраят проверка, ко ше праиш? Ши бирйеш срама? Оффф, казвай дйее, Ши даваш ли пари или нйе да тръгвами, чи и на плажа мислим да идйем малко?
– Е колко да дам?
– Ми колкото имаш, от тйеб си зависи.
– Е не, аз ше пропусна, съмнително ми е малко.
– Ми съмнявай си са, само дйет ни изгуби времито. Ай, да си върим Петйо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чочоне Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...