История 2

   София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдесетина фенове за получаване на автограф от Букъра.

   Решавам да си взема заслужена почивка, премествам се на едно ограничено празно място и започвам да се фейсбуча с цигара в ръка. Е , естествено там нямаше нищо ново, гледам си разсеяно участниците и мислено се сравнявам с другите – всичко е в толерансите и нормите, чувствам се като Карлсон – онзи с перката отзад и за себе си достигам до същото негово заключение …

‚Аз съм красив, умен, прилично дебел, в разцвета на силите си‘

   Идилия … цигарата започва да ми пали по пръстите и като примерен гражданин се оглеждам за кошчетата за боклук … В обозримото ми пространство - нямаше. Първото което ми прави впечатление са малките купчинки на нерегламентирани места, фасове от всякакви калибри и по общия им вид започвам да ги класифицирам по произход – имаше такива от бизнесмени, нехранимайковци тийнейджъри, случайни чуждестранни туристи, продавачи и … и даже имаше мноого изисквани, цветни и нарисувани, вероятно на изискани дами … или претендиращи да са изискани дами … но – кошче за боклук не се виждаше

И тогава, стискайки фаса …

   Въх , едно отклонение … Извинявам се за грубата дума, скоро имаше някакви държавни напътствия, където все я заобикаляха тази дума и говореха точно за фасове, покривайки ги с благозвучното име ‚тютюневи изд…нещоси‘ .. а съвсем скоро ЕК имала идея да забрани пушенето навсякъде, щото  било невъзпитателно и замърсявало и одимявало околната среда и подрастващото поколение ... очаквам, че по инерция ще забранят след това пърженето и барбекюто заради отвратителните миризми … по нататък може и да забранят ходенето по голяма нужда …(те вече упорито дъвчат животните за парниковите им газове)

Връщам се , та - стискайки фаса …

   Въх, друго отклонение … Има такава специалност с която хората си вадят хляба – нарича се Ландшафтен Архитект – особено полезна и … колкото по – невидим е резултата от работите им, толкова по-добре са си свършили работата. А тя е – да организират пространството така, че да е най – удобно и най – приятно за човека – правят план за разстановка на сгради, паркове, обществени места, алеи, пейки и … кошчета за боклук!   Всъщност тези архитекти не са някакви гении, а основният им прийом е

  Да пуснат стадото хора в това пространство и да правят каквото си искат!

   И после е лесно – където тревата е утъпкана там архитектите турят пътека – независимо от геометричните форми, стадото е утъпкало най – удобния и разумен път. Същото се отнася за пейките и кошчетата! … Обаче … тукашните архитекти са поставили кошчетата на неподходящи места, както и самите кошчета приличаха на красиви чашки за кафе … Е , отчитам хаоса на настоящия ден, та не ги виня много.

   Връщам се вече сериозно, та - стискайки фаса … държа си го и старателно оглеждам пространството с радиус петдесет метра – Ха – съзирам едно кошче и то по следния параметър – хората старателно го заобикалят … и не само защото е пълно и вероятно миришещо, а защото се е получила една пирамида от боклук, започваща от настилката с примерен диаметър от един метър, плавно издигаща се боклучена форма, която задминава монтираното кошче и стърчаща поне с тридесет сантиметров връх над тях … А после се загледах - тези пирамидки ... бяха МНОГО! …

   Вече се връщам към основната история, като нарушавам хронологичния ред, щото …

   Пускам си фаса на малката красива купчинка до мен и … забелязвам една спретната зумерка (бих казал – планинарка от модерните) срещу мен – гледа ме изучаващо, вероятно ми е измервала умствения интелект и нивото ми на скандалност и агресивност. Дъвче си баничката и донатъкмява моите параметри към бъдещата история … а тя е –

  - Занесете си фаса в кошчето!

   Онемявам и започвам да асимилирам ситуацията – вероятно е забелязала, че съм като Карлсон, дебеличък и нескандален. Бурно започвам да премислям всичкото казано дотук и на езика ми е да й предложа – Да си изхвърля фаса в кошчето, а тя ще събере всичките останали от купчинките – заедно ще извършим благородното дело! Просто е. А и – да я запитам – Как така е допуснала толкова много пушачи да сътворят тези купчинки, без тя да ги е видяла и не се е намесила? Да де, но после ме обхвана съмнението, че е доста кофти от моя страна да я потопя в нашата действителност – всъщност тя си е зумер и й предстоят много години напред сама да се научи … няма смисъл да я въвеждам преждевременно в реалността … но ... Изпуснах момента …

   Тя стои мълчалива няколко секунди додъвквайки си баничката, след което си казва диагнозата, фръцва се и изчезва в тълпата

  - Не ви прилича на годините !

  - Предлагам, когато станете на моите години пак да се срещнем тук и да си поговорим за отвратителните навици на хората и пушачите (защото те не са хора) ….. – МИСЛЯ си

Амче – това беше втората история, а третата ви е за бонус и замисляне

История 3

   На гости сме на приятели в Холандия, седим на маса и си приказваме за перипетиите си в живота. Приятно, прохладно, задушевно … В един миг домакините замлъкват и след няколко секунди казват:

  - А сега синът ни ще ни каже нещо важно и официално.

   Всички вперваме очи в зумърчето им (8 годишен), а той стои спокоен пред нас и започва да ни обяснява нещо (не помня точно какво, но беше много убедителен). Речта му продължи примерно две минути … но аз лично бях потресен от контраста на възрастта му и държанието му – направо си го възприемах като равен и възрастен колкото мен, и речта му имаше смисъл … направо като официален говорител. Накрая всички не се сдържахме и му ръкопляскахме. По – късно разбрахме, че такава реч, пред непознати, е съставна част от възпитанието на децата.

Край ... за сега