Мисията

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...

Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше  взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо съществено от описанието...

Всекидневното взиране го убеждаваше все повече и повече, че обектът съществува.

Понякога, докато я наблюдаваше, тя изчезваше. Мислеше си, че е игра на уморените му очи или пък наистина е започнал да халюцинира...

Но когато пак се появяваше, щастието го обливаше с топлите си вълни и го караше напук на всичко да стигне до нея и да я докосне...

С гъсторазположените си пъстри цветя и зелени листа беше една своеобразна малка планета, но ограничена и разположена на високо ниво. Разбира се, добре знаеше, че растителният свят винаги се разполага на ниските нива, но всяко правило има изключение...

А пък и го блазнеше мисълта да се представи пред Кръга като откривател. Блазнеше го възможността да подобри рекорда на Великия, като направи три отдалечени мисии между метаморфозите.

Притесняваше го фактът, че наближаваше размножителният период и можеше непоправимо да се отдалечи, точно когато не би искал.

Но пък ако се покрие със славата на Първооткривател, мнозина биха били щастливи да го имат за партньор...

    Докато чакаше да му повярват, се престраши и направи първото проучване... Приближи се максимално близо и я видя – красива и пъстроцветна и някак бляскаво-примамлива...

Но задуха вятър и трябваше да се върне... Не сподели с никого за тази си волност... След време направи и втори опит да се приближи, но тогава се случи нещо  много озадачаващо.

Тя беше там близо, много близо, но някаква невидима и студена стена не му позволи да я  приближи дотолкова, че да я докосне... Сякаш самата съдба го наказваше за своеволието...

Несполуките не го обезсърчиха, но твърдо реши този път всичко да е процедурно разрешено. И докато чакаше да одобрят мисията му, си представяше как ще се върне и ще докладва и после ще им съобщи, че тази мисия  всъщност му е трета поред...

И ако всичко течеше според плановете му, Зеленокрилата непременно щеше да забележи пъстрата му окраска и да го предпочете...

    Денят, в който трябваше да тръгне, най-после беше определен и благословен...

    Целеустремено размаха криле по посока на целта и тя ставаше все по-близка и все по-близка...

Не отклоняваше погледа си настрани. Уверено лавираше между каменните грамади и метални паяжини... Сетивата го водеха безпогрешно напред и летейки, имаше чувството, че се провира сред гъстия прашен въздух...

Най-после приближи достатъчно, за да я докосне... Невидимата преграда я нямаше.

Пътят беше чист... Направи тържествен кръг над нея  и кацна...

Усещането беше хладно... Цветята не ухаеха... Листата им не се движеха... В основата на стеблата им имаше нещо бяло и течно със сладникав аромат... Наведе се напред да го вкуси... И стана тъмно... Не виждаше нищо... Всичко се залюля... Нещо топло го обви и усети, че потъва...

- Гошко, стига си висял на този прозорец! Хайде, пий си млякото, че закъсняваш за детската градина.

- Ама, мамо, в чашата ми има пеперуда... Удави се, докато се опитвах да я уловя... Няма да го пия... Мръсно е...

- Добре де, остави я на масата в кухнята и се обличай по-бързо, че нямаме никакво време...

- Аз съм ловец! Аз съм храбрец! Чашата с цветята е капан за диви зверове... Тра-ла-ла! Тра-ла-ла!

- Хайде, Гошко, закъсняваме! Голям ловец си, няма що... Не можеш сам обувките си да завържеш...