Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хубава гола жена?
Говоренето е за другите жени…
Не, не грозни. Те са само за гледане. Защото това сме хората – обичаме страшното. На филм, в разказ, някъде около нас, но на друга пейка или чуждо легло…
И мълчаливо. Защото няма по-страшно нещо от приказлива грозотия. Смята, че със завеса от думи ще се покрие, а теб омае… Като че не е чувала „Бъди красива и мълчи…“
То и красавици има, дето… Като във вица: „Прибирам се, а жена ми сготвила и ми гука, гука… Гука и не млъква…
Ама я и аз да спра. Щото ако моята се събуди…
Събота… Ще отида да пийна кафе… Наборите ще са там, ще поприказваме, а след втората биричка може и на мръсни вицове да минем…
Пешо – нали е вдовец, най-много си пада по тях. Компенсац ...