Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. Всички знаем, че в такъв студ се пукат релси и влакове дерайлират на поразия. Знаем си го само ние обаче, служителите от местната железопътна секция.
Седнали сме в малката стаичка на дефектоскопистите, наобиколили стария разнебитен калорифер. Той е може би на 30 години, но още събира душа да ни топли. Мощен е. Дискът на електромера ще се спука да върти от него, но на кой ли му пука. Никой не спазва строго предписания лимит на тока. Няма да се поболеем я, ние, най-добрите специалисти по железопътна дефектоскопия в целия северозапад. Човекът, който следи за токовия лимит, е също край нас и в момента чопли някакъв частпром. Другите, все момчета от сой и кълъп, разтягаме дълги лакърдии на всякакв ...