4 jul 2014, 13:26

Митко Палаузов

  Prosa » De humor
1K 0 4
2 мин за четене

МИТКО ПАЛАУЗОВ

 

            Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.

- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, леко прегърбен човечец.

- Кой беше – полюбопитствувах.

- Митко Палаузов, бе даскале.

- Бай Симо, ти мен изпитваш ли ме сега, като много добре знаеш, че Митко Палаузов е бил убит като дете-партизанин от жандармеристите и беше герой в нашите учебници по литература – изрицитирах му незабавно аз.

- Не, бе Даскале, тоз беше Хараламби, дето игра Митко Палаузов в кварталното читалище – изблещи се насреща ми бай Симо, а аз взех да клепам на парцали, щото нищо не се сещах.

- Може да съм бил болен от заушка тогаз – оправдателно врътнах глава и зачаках разказа му.

- Май взе да даваш фира Даскале, ама слушай! Тоз, Хараламби се вреше все у читалището, ама освен дето един път го вземаха за „четвърто заптие” и един път беше дубльор на „виещото извън сцената куче”, не му вървеше театралната кариера и толкоз. И туй, така-така, дорде даскала ни по литература, не реши да поставят „Митко Палаузов”, а наш Хараламби, с близнатото си чело и луничавите си бузи, беше досущ като фотографията от учебника. Ква са я репетирали, не знам, ама на премиерата бях.

Върви си, начи спектакъла, джаска са наш Хараламби по сцената в бяла риза и с потури, и всичко си е точ, дорде не дойде онуй място, дето се качва на една купчина камъни и от там рецитира „Червените ескадрони”, преди да го гръмнат мръсните фашисти. Рипна Хараламби връз купчината, разпери ръце и като почна да ръкомаха и да реве с цяло гърло:

                                           „В утрото на светла eра,

                                             с факела на нова вера..."


и тогаз, камъните ли нещо подадоха, той ли се нещо подхлъзна, ама падна и като му шурна една кръв из носа, добре че даскала прати по рано жандармеристите и те пата-кюта го убиха. Ама герой, Харалаби, не мръдна, не са улови за носа, а си умря, точ, как си е по ролята. От тогаз му викат Митко Палаузов, ама ти нали си малко даскал, къде ще ги помниш тия работи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Весел ден, Дани и Кети

    Виж, Ангаре: жандармерията е създадена специално за да лови партизаните по горите и то съвсем избирателно. Митко Палаузов и овчарчето Калидко бяха в читанките и във всяко училище се поставяхяха пиеси за тях, а за митко Палаузов дори филм има заснет. Ако нещо не ти се връзва, изтегли си го и го гледай: там и жандармеристи ще видиш.
  • Нещо не ми се връзва. Не е ли Митко Палаузов герой от времето на партизанското движение? Когато книгата "Митко Палаузов" е била написана, а значи и когато такава пиеса е имало,жандармеристи е нямало.
  • Майстор си, спор няма!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...