МИТКО ПАЛАУЗОВ
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, леко прегърбен човечец.
- Кой беше – полюбопитствувах.
- Митко Палаузов, бе даскале.
- Бай Симо, ти мен изпитваш ли ме сега, като много добре знаеш, че Митко Палаузов е бил убит като дете-партизанин от жандармеристите и беше герой в нашите учебници по литература – изрицитирах му незабавно аз.
- Не, бе Даскале, тоз беше Хараламби, дето игра Митко Палаузов в кварталното читалище – изблещи се насреща ми бай Симо, а аз взех да клепам на парцали, щото нищо не се сещах.
- Може да съм бил болен от заушка тогаз – оправдателно врътнах глава и зачаках разказа му.
- Май взе да даваш фира Даскале, ама слушай! Тоз, Хараламби се вреше все у читалището, ама освен дето един път го вземаха за „четвърто заптие” ...