4.07.2014 г., 13:26

Митко Палаузов

1K 0 4
2 мин за четене

МИТКО ПАЛАУЗОВ

 

            Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.

- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, леко прегърбен човечец.

- Кой беше – полюбопитствувах.

- Митко Палаузов, бе даскале.

- Бай Симо, ти мен изпитваш ли ме сега, като много добре знаеш, че Митко Палаузов е бил убит като дете-партизанин от жандармеристите и беше герой в нашите учебници по литература – изрицитирах му незабавно аз.

- Не, бе Даскале, тоз беше Хараламби, дето игра Митко Палаузов в кварталното читалище – изблещи се насреща ми бай Симо, а аз взех да клепам на парцали, щото нищо не се сещах.

- Може да съм бил болен от заушка тогаз – оправдателно врътнах глава и зачаках разказа му.

- Май взе да даваш фира Даскале, ама слушай! Тоз, Хараламби се вреше все у читалището, ама освен дето един път го вземаха за „четвърто заптие” и един път беше дубльор на „виещото извън сцената куче”, не му вървеше театралната кариера и толкоз. И туй, така-така, дорде даскала ни по литература, не реши да поставят „Митко Палаузов”, а наш Хараламби, с близнатото си чело и луничавите си бузи, беше досущ като фотографията от учебника. Ква са я репетирали, не знам, ама на премиерата бях.

Върви си, начи спектакъла, джаска са наш Хараламби по сцената в бяла риза и с потури, и всичко си е точ, дорде не дойде онуй място, дето се качва на една купчина камъни и от там рецитира „Червените ескадрони”, преди да го гръмнат мръсните фашисти. Рипна Хараламби връз купчината, разпери ръце и като почна да ръкомаха и да реве с цяло гърло:

                                           „В утрото на светла eра,

                                             с факела на нова вера..."


и тогаз, камъните ли нещо подадоха, той ли се нещо подхлъзна, ама падна и като му шурна една кръв из носа, добре че даскала прати по рано жандармеристите и те пата-кюта го убиха. Ама герой, Харалаби, не мръдна, не са улови за носа, а си умря, точ, как си е по ролята. От тогаз му викат Митко Палаузов, ама ти нали си малко даскал, къде ще ги помниш тия работи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весел ден, Дани и Кети

    Виж, Ангаре: жандармерията е създадена специално за да лови партизаните по горите и то съвсем избирателно. Митко Палаузов и овчарчето Калидко бяха в читанките и във всяко училище се поставяхяха пиеси за тях, а за митко Палаузов дори филм има заснет. Ако нещо не ти се връзва, изтегли си го и го гледай: там и жандармеристи ще видиш.
  • Нещо не ми се връзва. Не е ли Митко Палаузов герой от времето на партизанското движение? Когато книгата "Митко Палаузов" е била написана, а значи и когато такава пиеса е имало,жандармеристи е нямало.
  • Майстор си, спор няма!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...