Младият Кольо на лов с баща си Пейо Песнопоеца

Младият Кольо на лов с баща си Пейо Песнопоеца

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.

Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стане четник. И все пак, част от миналото на знатния войвода се е запазило в легендите, предавани от поколение на поколение в западните селца, разположени в подножието на Пирин планина.

Една от тези легенди разказва за зоркия поглед на младия Кольо, по време на неговия първи лов с баща му...

***   ***   ***

Разправят, че Кольо много обичал животинките. Най-вече на скара. От малък той мечтаел да отиде на лов задно с баща си - Пейо Песнопоеца, но заради един трагичен инцидент (този инцидент се споменава в една друга легенда от Пирина, която скоро чух и също така скоро ще споделя), бащата на Кольо бил заявил, че ще ходи на лов със сина си след най-малко десет години.

И ето - десет години минали и младият Кольо се приготвил да отиде на лов с баща си Пейо. Стегнали се двамата, нарамили по едно чифте и се запътили към близката гора да ловуват.

Вървели, вървели и по едно време Пейо се провикнал:

- Спри се! Стой! Видя ли го бе, Кольо, видя ли го!

- Какво, какво да видя? - сепнал се Кольо!

- Ей там, в храстите отсреща, току що се шмугна една лисица! Да беше внимавал, сине, да я беше отстрелял!

Кольо се смутил и забил гузно поглед в земята. Искало му се да отвърне на баща си, но след трагичния инцидент от преди десет години, си бил научил урока, че не е удачно допълнително да ядосва стария Пейо Песнопоеца.

Повървели още малко навътре в гората, когато изведнъж Пейо пак се провикнал:

- Стой! Спри! Видя ли го бе, сине, видя ли го!

- Не, тате, не видях. - признал си младия Кольо без бой. - Ще внимавам повече, обещавам!

- Така и трябва. Да беше внимавал, щеше да видиш, че по билото отсреща току-що притича млад елен лопатар. Ако го беше видял, можеше да го отстреляш!

Младият Кольо още повече се смутил и си казал, че от сега нататък ще внимава много. Съсредоточил се, присвил леко очи, повдигнал гордо вежди и вперил зоркия си поглед напред.

 И така, младият Кольо и баща му Пейо Песнопоеца навлизали все по-навътре и навътре в гората.

 - Стой! А бе, видя ли го това бе, Кольо, видя ли го това! - провикнал се изведнъж пак Пейо.

 Кольо нищо не бил видял, но решил да излъже, за да не му се скара пак баща му.

 - Видях тате, как да не го видях! - казал гордо Кольо. - Още от предния хълм го забелязах.
- Ами тогава, сине, да те питам - защо го настъпи и с двата крака това голямо ла*но?!