МЛАДОСТ

                                                      “Младостта преминава различно,

                                                       За едни като празничен звън, 

                                                       неуспяли да вкусят от всичко,

                                                       Тя изчезва подобно на сън!”

                                                                                Емил Марков

                                                         Като пролет в гърдите разцъфва,

                                                         Като пролет обляна в лъчи,

                                                         С аромат теменужен полъхва,

                                                         И с усмивка на сини очи.

                                                         Ех, Любов, любов  , ти  си вярвам 

                                                          най- силна в света, 

                                                         С тебе в гърдите младежки е волно, 

                                                         и  безсмъртна е с теб младостта!

                                                                                                    Емил Марков.

       Това са стихове написани от  един от най-близките ми приятели от ученическите години, един прекрасен  обещаващ млад поет, когото  за съжаление  животът отдалечи от поезията. Тези стихове датират някъде от 1953-54 години. 

Да приятелю, ние остаряхме, а  с нас остаряха и стиховете ни. Но това не ни пречи да си спомняме за младостта и да разказваме  за  нея  на тези които днес са млади- нашите деца и внуци.  Колко по-различна беше нашата Младост- младост  изпълнена   с идеали, с илюзии, и с мечти, които никога не се сбъднаха. Лъгаха ни и ние им вярвахме, скандирахме имената им по събрания и митинги, носехме  като хоругви портетите им по  време на манифестации, те ни махаха  вяло  и с досада  от трибуната, а ние мислехме, че мислят и се грижат за нас. 

Дали някога ще си простим този наивен ентусиазъм, дали някога ще забравим, че сме били използвани за техните  користни цели?  Вярно е, бяхме наивни, със силно промити мозъци, натъпкани с фалшиви идеали и обещания за “светло бъдеще”. Даже когато  някой ни казваше да отворим очи и видим  грозната истина,  упоени от нагла и безочлива пропаганда, ние не искахме да я видим.  Не ни пускаха да пътуваме в чужбина, за да не виждаме, че банани и портокали се продават и през юни, че  в магазините се продават  магнетофони, портативни радиоапарати, дънки и дъвки за  обикновени пари, а не за конвиртуриумата валута наречена Долар. Ограбиха младостта ни, а след това децата им разграбиха пенсионните фондове, окрадоха парите събирани за да изживеем   една достойна старост. 

Искам да пиша за Младостта, но неволно стъпих на политическата платформа, която беше сцена на нашата Младост.

В живота на човека няма по- хубав  период от Младостта.  Но мнозина не осъзнават това и пропиляват най-хубавите си години, за което по-късно съжаляват, но  изгубеното е изгубено, безвъзвратно изчезнало и никога не се завръща. Няма втори тираж, няма второ издание! 

Както казва голямият Гийом Аполинер в  стихотворението си “Мостът Мирабо”, както водите на Сена не се връшат   под моста “Мирабо”, така и отминалата  любов и отминалото време не се връщат никога.

Романтиката и мечтателността на Юношеството се е прехвърлило в Младостта, но вече по-зряла, по-осъзната, въоръжена с повече знания и опит. Мисълта е по-задълбочена, а фантазиите не така необуздани. Тук се е появило  нещо ново-чувството за “отговорност”. Това е първият знак за зрелост, което няма нищо общо със   зрелостното свидетелство.”

Мъхът около горната устна на юношата се е превърнал в солиден мустак, а плахото девойче в солидна млада дама осъзнала своето обаяние и знаеща да борави със своя чар.

Харвард, Оксфорд и Сорбоната бяха недостъпни за нас. Те бяха на на космическо разстояние  даже в мечтите ни, а след полета на Гагарин, тези университети не оказаха за нас още по далеч.

Хаимбоаз, линията Перник-Волуяк Димитровград и десетки други обекти, бяха построени  с доброволния  труд на младежките бригади. От екрана на кинотеатрите, филми като “Утро над Родината” пръскаха младежка романтика и  тетрален трудов ентусиазъм, за да прикрият истината за тези “национални строителни обекти”. 

Членове на ДКМС,  а по-късно “комсомолци” бяха всички младежи. Никой не ни питаше дали искаме да сме такива. Не си член на Комсомола? Нямащ място в никакво учебно заведение. В “автобиографията”, първото изречение беше посветено на социалния  произход- бедно работническо семейство, или безимотно селско семейство. Да  произхождаш от богата фамилия  беше грях, даже престъпление, за което понякога плащаше скъпо и прескъпо в някой  “трудов” лагер, за да те отучат от “лигавщините на богаташкото синче”. Разпаряха ни панталоните- били тесни, на момичетата режеха косите вързани на конска опашка ( а по късно развяваха истински конски опашки, като знаме на Аспаруховите българи).  Режеха  дървените копчета на “ямурлуците” и изпращаха в Беляне тези които ги носят, и даже не се сещаха, че Ботевите четници са били облечени в униформи с такива копчета, а днес се гордеем с нашите гвардейци, на чиито униформи се кипрят десетки такива копчета.  О ВРЕМЕНА, О НРАВИ!!!

Упадъчна западна музика?  Ама вие луди ли сте? Джаз или джазов оркестър? Боже упази! Естраден оркестър се ядва, звучи по советскому, можна!

1968 година. Пражка пролет и Международен младежки фестивал. Бийтълс искат да гостуват на фестивала и да изнасят БЕЗПЛАТНИ КОНЦЕРТИ!?!?! Цял свят дава луди пари за да ги слуша, а на нас ни предлагат безплатни концерти.? Идеологическа диверсия на “загниващия империализъм”. Но ние комсомолците сме на своя пост и нашите ръководители от Политбюро, на специално заседание  категорично отхвърлят предложението на Ринго и компания. Строим и Бдим- това е нашия девиз! Ураааа!

Младежта е носител на новото, на прогреса, тя е строител на бъдещето на нацията. Младите са носители на  революционното начало, на напредничавите идеи, те жадуват за промяна и не се спират пред бариерите издигнати от конформисти, традиционалисти и консервативни старци, които често пъти са начело на управлението.  Само съчетанието на  младежки дух с разум и опит могат да гарантират хармонично развитие на обществото и държавата.  Единствено младежкото дръзновение в съюз със знанието и разсъдливостта на по-възрастното поколение могат да  осигурят на държавата  стабилност и прогрес.  Не е случаен факта, че в страни където това съчетание е постигнато, обществото  е в крак с новото и същевременно има стабилитет и конфликта между поколенията не съществува или  се проявява много слабо. Основата е взаимното уважение. Но как да го постигнем?

Не би било толкова трудно, ако това взаимно разбиране и уважение  започне да се изгражда още в семейството. Семейството е основна клетка на обществото , което от своя страна е огледален образ на живота и отношенията в семейството.

Бях дете когато срещах  възрастен съсед, който ме поздравляваше с  “добър ден” сваляйки меката си шапка. Не знаеше името ми, но бях съседско дете и  неговият жест беше израз на уважение  към съседите. В трамвая нямаше седнало дете, нито  пък мъж, ако в него имаше даже само една дама  без седящо място.  Често виждам в трамваи, автобуси и тролейбуси, забързани баби и майки да осигурят място на 10-12 годишно дете, а самите те едвам стоят на краката си. Нормално ли е това? Много млади хора упорито гледат през прозорците, докато стари, немощни  старци се подпират на бастуните си и рискуват всеки миг да паднат.  Как мислите, обществото в лицето на хората в трамвая, реагира ли? Естествено не! А би трябвало! Възпитанието на младото поколение е задача на цялото общество, не само на семейството или на училището.  Ние научихме нашите деца да бъдат егоисти и да не уважават възрастните хора, ние им осигуряваме седящо място, а сами стоим прави.  И в името на какво? 

В Турция, по точно в Истанбул,  качвайки се  със съпругата ми на трамвая, няколко души едновременно скачаха да й отстъпят местото си, виждайки я с бастун в ръка.

Младоста е времето на професионалната ориентация, времето за играждане на семейство, за придобиване на дом, огнище за бъдещето семейство. 

Младият човек се нуждае от изява, от перспектива за професионално развитие. Има нужда от поощрение и помощ, и тогава той разгръща всичките си сили, развива таланта си в избраната област.  А понякога в област за която и не е мислил.

Нощта е паднала над  близката теменужена планина. Над Витоша греят ярките пролетни звезди. Ние излизаме от бирхалето на ресторант “България”, където по традиция  всеки петък се събираме приятели и приятелки. Улиците са безлюдни, само тих ветрец замита жълтите павета, докато по съседните улици, работниците от отдел “ Чистота”,  въоръжени с дългите си маркучи  навити върху огромни дървени барабани,  мият отново улиците  със силни струи студена софийска вода. Компанията ни се насочва към площад “Възраждане”,  около който живеят по-голямата част от приятелите  ни.  По пътя ни задминават дежурни милиционерски коли, патрулиращи за опазване на спокойствието на гражданите. Ние им махаме весело,  показвайки веселото ни настроение, те ни отвръщат на поздрава и се насочват към тесните, тъмни улички на “Коньовица”, но и там е тихо и спокойно. Даже по улица “Татарли” няма пиянски оргии, шумна музика и дебнещи в тъмнината “скубачи”. София е една спокойна столица, чиста и много зелена, и не малко чужденци се възхищават и я наричат “град-градина”. Да, знам че не ми вярвате, но такава беше нашата столица през годините на нашата младост.

Много ресторанти предлагаха жива танцова музика, където танцувахме танго, румба, чачача и туист, между две  “троянски” сливови прудружени с шопска салата, агнешки флейки на скара и студен газиран пелин. И всичко това за 1/26-та от заплатата на средния техник от “Заводпроект”, който беше платил и  за гаджето. Евтиния! Просто не е за вярване, но няма лъжа, така беше.

Нямахме възможност да следваме на Запад, а на изток отиваха връзкарите и чадата на властимащите. Ние се задоволявахме със  СДУ, Политехниката, Медицинска академия или  някое от другите Софийски висши учебни заведения, където  тогава преподаваха световно известни  професори и академици, и от тези учебни заведения излизаха прекрасни специалисти, които работеха за “жълти стотинки”. 

Е  някои успяваха да се уредят на  “гурбет” в някоя арабска страна, като учители, лекари или инженери, получаваха долари и можеха да пазаруват в магазините на “Кореком”. 

Бяхме млади, чувствахме се свободни, в рамките на “партийната демокрация”, но рядко се оплаквахме.  “Гявол човек не писка”.

Младостта е фантастичен период от живота на човека. Младостта ни дава крила, служи и за обезболяващо, кара те да мечтаеш и главното да вярваш в  осъществяването на мечтите ти. Няма по страшно от неизживяната Младост.