На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.

Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пълна с най-доброто от миналогодишните вина на Хо и обсъждаха важен дълбоко философски въпрос. Дискусията им обаче бе малко вяла, личеше си, че не влагат целия си хъс в нея - бяха изнервени, а причината за това им състояние тъкмо се задаваше срещу тях по пътеката - Но Щен Вълк. Незнайно защо в последно време беше без настроение, а един мотаещ се наоколо кисел вълк определено лазеше по нервите на двамата мъдреци.

Но Щен Вълк се размина с Дърт Пън и Кух Че Реп, като не пропусна да им хвърли по един кисел поглед. Причината за лошото му настроение беше приятелят му Ко Та Рак или по-точно пристрастяването му от седмица време насам към млякото с какао и отказът да пие вино с вълка. От тук и Но не пиеше, защото всички знаят кои пият сами...

Ко Та Рак облиза блажено мустаците си от попадналите там няколко капчици какао. Откакто откри тази вълшебна напитка се чувстваше като върнал се в безметежността на детството си... Няколко чаши по-късно Ко отново облиза замислено мустаците си, въпреки че прекарваше доста време в кръчмата на Хо не си спомняше да е пил скоро от виното му - само с какао се наливаше напоследък. Май точно това му опява в последно време и Но Щен Вълк. Всъщност той нещо не се мяркаше в кръчмата. Постепенно Ко осъзна, че пренебрегва приятеля си и още не довършил мисълта си хукна да го търси.

Ко Та Рак намери Но Щен Вълк да се препича на слънце до Не Чак Толкова Големия Вир и още от далече му извика:
- Но, ела да те черпя едно вино при Хо, пък после ти ще ме черпиш едно.
На Но Щен Вълк му просветна - вече всичко си беше нормално.

Дърт Пън и Кух Че Реп точно се бяха настанили на любимата си маса, когато в кръчмата нахлуха вълкът и котакът и седнаха на тяхната маса пред паничките си с вино почти магически материализирали се пред тях. Двамата мъдри се загледаха преценяващо в Но Щен Вълк, който усетил вниманието към своята не чак толкова скромна личност улови погледите им и най-невъзпитано се оплези - явно всичко вече беше нормално.

ПЛЯС... вратът на На Хал Че яко изплющя от шамара на Реп, наблюдавайки безмълвната размяна на любезности пред него Че за момент забрави да внимава за педагогичните похвати на учителите си.

Хо напълни отново с вино паничките на Но и Ко, въобще не беше наясно тези двамата от къде имаха пари, пък и не го интересуваше щом си плащаха редовно сметките (за разлика от едни други двама, които все гледаха да из кръшкат от тази дейност), даже им беше направил специално за тях една ниска масичка, която естествено никой друг не ползваше и винаги беше на тяхно разположение...