Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото тате е бил такъв - във всичко се е съмнявал. Даже в това, че съм негов син, но с времето тази негова черта така взе да изпъква и при мен, че дори и за него не остана място за съмнение.
Всъщност от съвсем малък съм бил такъв - проявявал съм подозрение към всичко, което ми предложат, било храна, играчка или нещо друго. От две предложени ми неща обикновено съм се спирал на трето - явно съвсем инстинктивно съм проявявал вродената си предпазливост.
По-късно обаче започнах да откривам колко е необходима тя за оцеляването ми и още от ученическата скамейка, наред с уроците започнах да я усвоявам и развивам.
Едва ли е нужно да казвам, че винаги имах едно на ум, когато ме изпитваха и оценяваха - търсех скритата мотивация на учителя да изпита точно мен, именно върху този материал и да ми постави именно такава оценка. Още тогава бях убеден, че във всяко действие има дълбок под текст, който по една или друга причина околните се опитват да скрият от мен, предоставяйки ми непълна, а често и съвсем неточна информация за себе си.
Особено силно се изостри това мое качество в отношенията ми с противоположния пол. Беглите ми контакти и задълбочените ми наблюдения в тази насока ме наведоха на извода, че всяко общуване с подобни създания е като да вървиш през минно поле, като оцеляването е въпрос на изключителна ловкост и пъргавина на мисълта. Имах възможност да забележа многократно, че всичко прието от тях на доверие има най-често тъжни, а понякога и тежки последици за невинната момчешка душа. Работата е там, че те още от малки са склонни да си играят с момчешкото доверие и вярност, ей така, колкото да по тренират малко за времето, когато започнат да се проявяват като същински мъжемелачки и след тях остават само бледите призраци на онези жизнени и здрави мъже, които са минали през ръцете им.
Аз обаче устоях. Твърде рано прозрях истината и не допуснах ни веднъж да ме оплетат в хитрите си мрежи.
Ама това че била мила, хубавица, че ме гледа изкушаващо и ми се усмихва палаво - айде няма нужда! Не на мене тия - наясно съм, че това са само пози и хитри номерца колкото да паднеш в капана и тогава с теб е свършено.
Веднъж бях на косъм да се поддам на една такава магия, бях дотам умопомрачен, че дори мислех за брак, ужас просто! Да пази господ, още чукам на дърво...
Но мен никой не може да ме върже така лесно - аз и добър ден като ми кажат не им вярвам.
Иначе явно успявам да съм доста убедителен, защото успях да завърша медицина и сега имам достатъчно голяма клиентела. Само не мога да разбера защо пациентите ми са толкова неразумни и все се опитват да ме заблуждават. Правя просто неистови усилия да изкопча същината на болежките им.
 - Добър ден, докторе - казва ми например някой пациент - имам болки в кръста, май нещо дископатията...
 - Я седнете, седнете - подканвам го аз настойчиво, да не си мисли, че ще се измъкне така лесно - Отворете широко уста!
 - Ама...
 - Само „ааа”, ако обичате. Я да видим... мдааа... така си и мислех.
 - Ама... какво ми има?
 - А, нищо особено. Имате ли шум в ушите? А болки? А как сте със слуха напоследък?
 - Дддобре...
 - Или може би само така ви се струва. Я се поотдалечете малко, да, да, идете там. Хайде малко по-живо, де, все пак и други пациенти чакат.
 - Ама аз защото кръс...
 - А, да, кръста. Не съм забравил, че го споменахте, но ми се струва , че имате друг по-съществен проблем, затова искам да проверим слуха. И така - осем... пет... десет... десет, десет, казвам! Така си и знаех! Я седнете, седнете, че като гледам краката хич не ви държат. Добре де, чух вече за този кръст! Но знаете ли, не искам да ви плаша, обаче лимфните ви възли никак не ми харесват...
 - Лимфните ли...?
 - Да не ви плаша, но не е зле да пуснем една пълна кръвна картина.
След подобен обстоен преглед пациента се изнизваше от кабинета ми с ново усещане за себе си, много по-осезателно от предишното.
Аз съм много прецизен и знам, че ако се разровиш достатъчно, винаги можеш да намериш добра причина за сериозна диагноза. Пациентът е същество неориентирано, и често не осъзнава колко му е важно това, та затова не проявявам излишна строгост към неволните му опити да ме заблуди. Просто съм наясно, че един лекар трябва да бъде много внимателен и проницателен. А защо не и всеки човек? Нали всъщност това искаме-да се научим да общуваме правилно, да умеем да проникваме зад маските, които си поставяме, за да се чувстваме сигурни и защитени, които ни правят толкова различни в очите на другите. И без които не можем.
Само дето аз се страхувам да надникна под своята. Не съм сигурен, че мога да се доверя на това, което е под нея.