5 oct 2016, 21:25

Многолетница

  Prosa » Relatos
907 0 0

 

Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си играе с тях. Гората  скри младите си мисли и остави бурите да дълбаят кората и чакайки зимната пелена да я скове и да я превърне в самотни статуи. Заспа с надеждата, че пролетните лъчи все някога ще дойдат да пропукат мразовитите окови, да я погалят нежно и да открият най – красивото в нея. Заспа чакайки прелетните птици да я събудят със смеха си и кацнали на нея да отърсят останалия скреж. Тогава щеше да е пак млада, жива, ухаеща и свежа.  И опитите на слънцето  да я утеши с отслабналите си лъчи само я изтощаваха още повече и я вглъбяваха в тъгата и по пресушаващото, но пълно с живот лято. И така година след  година, през лятото гората живееше, през есента умираше…докато не стана мъдра многолетница, забравила защо плаче всяка есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...