wola
53 el resultado
Весела мома беше Биляна. Се ще и чуеш гласа в песен заскачал, в смях се накъдрил. Кво и да пофанеше, пееше. Работа я не плашеше. От далеко се на нивата чуеше. От некой ден, майка и я гледаше, седне уж запее па млъкне по средата, като да забрайла що прави. И залък тураше в уста на половина. Веднажка ...
636
2
7
1039
Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...
1411
2
8
1830
3
Когато преди година катастрофата ѝ го отне, светът и се срина. Днес болката беше все така силна, но тя като, че свикна с нея. Беше пролет и цветята, които засади на гроба му цъфтяха и ухаеха в цялата си прелест. Седя дълго на студения бетонов ръб, взряла се в снимката му. На тръгване друго оградено ...
552
2
Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...
1671
1
11
"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...
539
2
Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...
1521
3
4
Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...
703
1
А нощем, нощем, само
когато от лицето измие грима
се смъква усмивка фалшива,
и показва се слабостта.
Когато изморено отпусне глава ...
когато от лицето измие грима
се смъква усмивка фалшива,
и показва се слабостта.
Когато изморено отпусне глава ...
984
3
3
- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...
1072
1
4
Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...
617
1
Повей ми, ветре,
нежно полъхни,
повей и разпилей ме
после събери.
Повей ми тихо ...
нежно полъхни,
повей и разпилей ме
после събери.
Повей ми тихо ...
584
Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...
536
Ако кажа сбогом…
кой след мен ще тръгне…
От толкова които
твърдят че съм специална,
обичана, ценена, ...
кой след мен ще тръгне…
От толкова които
твърдят че съм специална,
обичана, ценена, ...
763
2
В стаята беше тъмно. Пълнолунието вмъкваше бледи лъчи през прозореца и играеше по тялото и. Тя лежеше притихнала до него. Само дъха и се чуваше в промеждутъците на неговия глас. Беше красива, всеотдайна, разбираща и не искаща.
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
1209
2
1
Опияняваща нощ. Черна, мека и топла като кадифе. Небето и земята се сливаха в едно и звездите сякаш блестяха в нищото. Едновременно далечни и близки, мигащи и неподвижни, красиви и студени, те криеха в себе си цялото онова очарование, което човек сякаш не, вижда, ами по-скоро чувства когато отправи ...
701
Десет години брак
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...
1692
4
7
Тревожно стана някак вън
и тъмно,
избяга слънчевият ден.
Разтресе се от гръм небето
и мъглив воал закри ...
и тъмно,
избяга слънчевият ден.
Разтресе се от гръм небето
и мъглив воал закри ...
721
Не искам...
Да бъда любезна,
да се усмихвам фалшиво и криво,
да се смея през сълзи,
да плача за чужди болежки и мъки. ...
Да бъда любезна,
да се усмихвам фалшиво и криво,
да се смея през сълзи,
да плача за чужди болежки и мъки. ...
663
Сам си
палещо слънце блести
и затваряш с болка очи
неми от тях капят сълзи
а си толкова млад ...
палещо слънце блести
и затваряш с болка очи
неми от тях капят сълзи
а си толкова млад ...
827
2
Липсва ми дивото в тебе, природо.
Слънцето да заиграе по мен,
да ме изгори между сенките листни,
да потръпна от страх пред простотата ти.
Потънах в теб, без да съм те докоснала. ...
Слънцето да заиграе по мен,
да ме изгори между сенките листни,
да потръпна от страх пред простотата ти.
Потънах в теб, без да съм те докоснала. ...
586
1
Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен, ...
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен, ...
586
1
Крачката ми бърза мина
в слънчевата утрин
покрай аромат
пролетен и смутен.
Някак свежо стана в мен, ...
в слънчевата утрин
покрай аромат
пролетен и смутен.
Някак свежо стана в мен, ...
605
2
Душата ми е огън,
душата ми е лед,
запалена цигара, въглен,
езеро замръзнало до огледално.
Вгледат ли се в мен, ...
душата ми е лед,
запалена цигара, въглен,
езеро замръзнало до огледално.
Вгледат ли се в мен, ...
767
Да бях цигарен дим,
издишан с топлина
през квадратчетата на комарника.
Да се разсея
под студенината на деня ...
издишан с топлина
през квадратчетата на комарника.
Да се разсея
под студенината на деня ...
757
О, есен тъжна,
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха, ...
обхванала моята същина,
поставена във плен на егоизма,
бедна човешка душа.
Повикана за радост и утеха, ...
600
2
По зелена пътека,
през цветна морава вървя.
Под лазурната нежност
на небесната синева.
Маргарити бера, теменуги, ...
през цветна морава вървя.
Под лазурната нежност
на небесната синева.
Маргарити бера, теменуги, ...
620
4
Усетих се като листо,
откъснато от клона.
Повлече ме незнайна сила
по циментова пътека,
осеяна със камъни и дупки, ...
откъснато от клона.
Повлече ме незнайна сила
по циментова пътека,
осеяна със камъни и дупки, ...
868
5
Адски тътен да продира въздуха навън.
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват. ...
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват. ...
680
1
Шепне полъхът със тайнствен глас -
"В нощта по пълнолуние сънувах те аз!"
Помниш ли я ти?
Нощта, когато в блясък потъна гората
от сълзите на тревата, ...
"В нощта по пълнолуние сънувах те аз!"
Помниш ли я ти?
Нощта, когато в блясък потъна гората
от сълзите на тревата, ...
643
1
Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,
провряла ласки хладни ...
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,
провряла ласки хладни ...
680
4
С торбичка във ръка
Културата, Народна,
Българска, Балканска
влезе във Европа
и от Потурчено кървава, обляна във сълзи, ...
Културата, Народна,
Българска, Балканска
влезе във Европа
и от Потурчено кървава, обляна във сълзи, ...
676
1
Може би,
някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта, ...
някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта, ...
704
1
4
Докосни бездната,
изгоряла от страст,
донеси блаженството
между нас.
Нека се потопим в сласт. ...
изгоряла от страст,
донеси блаженството
между нас.
Нека се потопим в сласт. ...
662
3
Слънцето да любя искам,
ще съм негова Луна,
свещи ще са ни звездите безброй,
ложе - Космосът безкраен.
Вятъра див да любя искам, ...
ще съм негова Луна,
свещи ще са ни звездите безброй,
ложе - Космосът безкраен.
Вятъра див да любя искам, ...
1152
7
Под сенките на лунните лъчи
вятър и трева се любят.
В танца на пееща чешма
хлад погалва изтощената гора.
Ухае на умиращи звезди... ...
вятър и трева се любят.
В танца на пееща чешма
хлад погалва изтощената гора.
Ухае на умиращи звезди... ...
938
5
В ефирно леката мекота на нощта
сребристо огнените лъчи на луната
погалиха с блясък
гората, потока, тревата, скалата.
Там, сред песента на водата ...
сребристо огнените лъчи на луната
погалиха с блясък
гората, потока, тревата, скалата.
Там, сред песента на водата ...
820
1
Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив. ...
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив. ...
678
3
Ирония,
и в нея Аз.
Пародия,
и Аз съм там.
Иронизирам пародията, ...
и в нея Аз.
Пародия,
и Аз съм там.
Иронизирам пародията, ...
791
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
