Липсвам ли ти, тъй както ти на мен? Видях дявола тази сутрин, щом се събудих. Нашепваше ми, че никога няма да сме заедно, че никога няма да съм добре... Миналото ми смърди на блато! Кръвта по ръцете ми ме плаши, ала закърмен съм с мисълта, че милостта е слабост... Живея в сънищата си, защото колкото и мрачно да е там, е по-светло от реалността... И все пак параноята ми не ме оставя дори когато заспя... И тя ми шепне на ухото, че не ще ми помогне никой... Може би ще се събудя някой ден и ще обичам света, може би ще бъда добър, може би ще бъда принца на бял кон за теб?! Но това е само „може би“... А за сега ще съм си същият! Може би самият аз не искам да се променя?!