May 10, 2020, 7:25 PM

Може би

  Prose » Others
1K 0 0

Липсвам ли ти, тъй както ти на мен? Видях дявола тази сутрин, щом се събудих. Нашепваше ми, че никога няма да сме заедно, че никога няма да съм добре... Миналото ми смърди на блато! Кръвта по ръцете ми ме плаши, ала закърмен съм с мисълта, че милостта е слабост... Живея в сънищата си, защото колкото и мрачно да е там, е по-светло от реалността... И все пак параноята ми не ме оставя дори когато заспя... И тя ми шепне на ухото, че не ще ми помогне никой... Може би ще се събудя някой ден и ще обичам света, може би ще бъда добър, може би ще бъда принца на бял кон за теб?! Но това е само „може би“... А за сега ще съм си същият! Може би самият аз не искам да се променя?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стивън Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...