Мокачино с лед
Част 2
Беше август... Една от онези спокойни, задушевни летни нощи.
Амалия се събуди, треперейки. Пак бе сънувала него.
Единствения, който се вгледа нахално в наглия ù поглед и видя много повече, видя всичко...
Андрей привидно бе съвсем обикновено двадесетгодишно момче. На моменти дори приличаше на глупак. Всичко беше с цел. Умело заблуждаваше околните, че не му пука за нищо.
За краткия си живот бе преживял доста и се бе научил да познава хората. Знаеше, че често нещата не са такива каквито изглеждат. Искаше да открие човек, който да го разбира, подкрепя - човек, с който да може да разговаря за това, което чувства.
Да, той бе най-чувствителният човек, който Амалия познаваше. По-късно тя осъзна, че това може би бе единственият човек, който познава...
В Андрей се преплитаха няколко свята. Обичаше силно и мразеше до болка. Амалия не знаеше какво може да очаква от него. Това я увличаше... Като малко дете тя се заиграваше и не осъзнаваше колко дълбоко нагазва. Писнало ù беше ...