hellwoman
16 el resultado
Студено е, а аз горя. Мъгла е, но навън е ясно. И сякаш раждам се всеки път, когато се усмихнеш, а мислех, че отдавна съм умряла. И харесва ми, а уж от това бягах...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...
749
Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...
868
И сега какво?! Всичко свърши ли? Не го вярвам... и не защото не искам, напротив... Просто всичко свършваше вече прекалено много пъти, малко по малко... преливаше години наред из замръзналите ни ръце, а никога не се свърши... Защо?
Защо минавахме през всичко и всеки, само за да усещаме тази агония от ...
Защо минавахме през всичко и всеки, само за да усещаме тази агония от ...
936
И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
1074
Цигарен дим изпълва малката стая,
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...
пепелникът неусетно е отново пълен, а пред мен...
... пред мен очите ми виждат само празни цигарени кутии...
И аз съм празна сякаш...
Събуждам се сама вече трети месец, а не това ме плаши... ...
846
3
Мокачино с лед
Част 2
Беше август... Една от онези спокойни, задушевни летни нощи.
Амалия се събуди, треперейки. Пак бе сънувала него.
Единствения, който се вгледа нахално в наглия ù поглед и видя много повече, видя всичко... ...
Част 2
Беше август... Една от онези спокойни, задушевни летни нощи.
Амалия се събуди, треперейки. Пак бе сънувала него.
Единствения, който се вгледа нахално в наглия ù поглед и видя много повече, видя всичко... ...
1034
1
Амалия бе красиво 18 годишно момиче. Не приличаше на връстниците си. Намираха я за по-различна, на моменти дори странна. Тя усещаше нещата по начин, непознат за тях, чувстваше силно всичко, което се случваше, дори неща, които околните не забелязваха.
Първото, което забелязваха всички, бе студенината ...
Първото, което забелязваха всички, бе студенината ...
834
2
Бъди моята болка.
Убивай ме бавно,
жестоко,
а после целувай раните ми...
Искам да видя агресията в очите ти... ...
Убивай ме бавно,
жестоко,
а после целувай раните ми...
Искам да видя агресията в очите ти... ...
1185
1
Час след полунощ...
Телефонът звъни.
Не съм те чувала от седмици, а ти ми задаваш въпрос, който не съм очаквала в този момент.
Не съм очаквала да те интересува.
- Има ли друг? ...
Телефонът звъни.
Не съм те чувала от седмици, а ти ми задаваш въпрос, който не съм очаквала в този момент.
Не съм очаквала да те интересува.
- Има ли друг? ...
759
3
Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
1202
4
За теб съм черно и бяло.
Нямам нюанси...
Безцветна.
Ангел или демон...
Спокойно утро или лятна буря... ...
Нямам нюанси...
Безцветна.
Ангел или демон...
Спокойно утро или лятна буря... ...
853
Навън вали.
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...
1246
1
Само ти успя да ме видиш... Истинска, малка, невинна...
Само ти пренебрегна сложената от мен маска на онази -студената, безразличната...
Потърси по-дълбоко и... намери...
Търсеше ме и аз те търсех, но никой от нас не осъзна кога се случи... Кога останахме голи пред себе си и пред другия, кога бяхме ...
Само ти пренебрегна сложената от мен маска на онази -студената, безразличната...
Потърси по-дълбоко и... намери...
Търсеше ме и аз те търсех, но никой от нас не осъзна кога се случи... Кога останахме голи пред себе си и пред другия, кога бяхме ...
680
2
Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...
1127
3
Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...
969
3
Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
1123
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
