20 ago 2011, 12:46

Молът срещу гробищата

  Prosa
665 0 0
1 мин за четене

Молът срещу гробищата

 

Молът - прословутото актуално място за шопинг терапия! Нека се замислим обаче дали нямаме нужда повече от духовна такава?- Ако притежаваме по-големи количества блага, дали това ще запълни вътрешната празнина в нас?  - Душата ни е затлъстяла от комерсиализъм, разкъсана е от властта да имаш.  Тя се задушава в прегръдките на парите.... Мирогледът ни не среща нови хоризонти, защото се е ограничил до мисълта за всекидневните нужди. Ние трябва да почувстваме тази духовна терапия като вътрешна необходимост, за да избягаме частично от рамките на материалното. Неговият лабиринт ни удивлява с тайнствата си, разгръща се с богатствата си. Опасността, ако потънем докрай в него, е да се изгубим като личности.

Гробището  е мястото, ознаменуващо края на земния път. То е и ирационална среща на живота и смъртта. Непреходността на Живота е ценна тук и сега!  Тази непреходност обаче не може да се осъществи  с материалния нагон, изпълващ сетивата и съзнанието ни като обсебваща мисъл. Житейските стойности никога няма да се изтъркат от употреба като най-качествените дрехи. Колата не е толкова перфектна, за да ни донесе психологическо равновесие. Банковата сметка няма да замени домашния уют, защото най-ценното е безценно! - То е невидимо за очите, както сърцето привидно е невидимо за просторите на света. Нека го накараме да заиграе танца на любовта!

Псевдоценностите са последица от моментното  влияние, но истински значимото завинаги ще остане! Приложим ли го като начин на живот, ще сътворим стабилното начало на съществуването ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Сомова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...