Вечерта преди Бъдни вечер в работилничката на Дядо Коледа цареше оживление. Джуджетата търчаха из сградата. Те проверяваха за последен път играчките и ги слагаха в един голям чувал. Навън Дядо Коледа подготвяше елените за голямото пътуване, което ги чакаше. Вечерта премина в приготовления. На другия ден, рано сутринта, Дядо Коледа се качи на шейната, сбогува се с своите верно помощници и тръгна на път. Както всяка година той щеше да зарадва хилядите деца по света. Късно вечерта той пристигна в последното село, което трябваше да посети. След като раздаде играчки и тук, той си тръгна. В края на селото той забеляза една къщурка, която не беше посещавал досега. Дядо Коледа погледна през едно малко прозорче. Предметите в стаята навеждаха на мисълта, че това е детска стая. Погледът на стареца попадна на малко момче, което ридаеше безутешно на леглото си. Дядо Коледа изчака момчето да заспи и през прозореца, който не беше добре затворен, той влезе в стаята. До прозореца се намираше една масичка, върху която имаше тетрадка. При влизането си старецът бутна тетрадката. Тя падна безшумно на земята и се отвори. Дядо Коледа я вдигна, за да я постави на масичката. Оказа се, че това е дневник, в който момчето беше писало преди да си легне. Дядо Коледа прочете:
"Мой мили дневнико! За пръв път споделям с теб моето голямо разочарование. Днес мама беше много нервна и разстроена. Когато я попитах какво има, тя ми каза:
- Сине, днес трябва да ти разкрия нещо - няма Дядо Коледа. Досега аз ти купувах подаръците. Но сега нямаме никакви пари и тази година няма да имаме нито елха,  нито подаръци. Много, много ми е мъчно !"
Старецът се усмихна. Той постави тетрадката на масата. След няколко часа Дядо Коледа си замина. На другата сутрин момчето се събуди по-рано, отколкото обикновено. Детето влезе в дневната и се удиви. В стаята, близо до камината,  имаше елха, която беше украсена. Под нея имаше подаръци. Навън камбаните известяваха започването на коледните празници.