4 oct 2023, 19:40

Момичето

  Prosa » Otros
1.2K 1 1
1 мин за четене

Тръгнах на разходка сред тълпа от хора. Изглеждах все едно търся нещо, но всъщност се оглеждах без причина.

Насред тълпата очите ми се спряха на момиче, което гледаше право към мен. Тя беше съвсем обикновена, но нещо в нея ме привлече. Седнах на скамейката до това момиче и забелязах нещо странно. Тя не гледаше към нещо конкретно, а просто беше вторачена в нищото и не мигаше, на ушите ѝ бяха сложени слушалки. Приближих се още малко до нея и се опитах да вляза в главата ѝ, за да погледна през нейните очи.

След малко момичето се изправи и започна да танцува на музиката в слушалките си. Въртеше се с такава грация и финес, че дори и хората около мен се спряха да погледат. Танцът ѝ беше толкова хипнотичен, че нямаше значение, че не чувам музиката в ушите ѝ. Тя танцуваше с часове без да се измори и без да падне нито веднъж. Всяко движение го правеше с такава лекота, че дори и най-сложните елементи на танца ги правеше да изглеждат като детска игра. Тя не обръщаше внимание на това, че хората я гледат, а просто продължаваше.

Когато приключи своето изпълнение, се завъртя и просто си седна, все едно нищо не е било и пак заби поглед в нищото. Хората започнаха да ръкопляскат, но тя не им обърна внимание. Доближих се още малко до нея и я хванах за рамото, и в този момент усетих допира по моето рамо.

Това бях аз! Разтърках очите си и се озовах на нейното място. Явно целият танц е бил просто плод на моето въображение. Музиката звучеше в ушите ми, затова просто се изправих и си тръгнах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да си сам сред тълпата е като да спреш времето за себе си, макар за всички останали то да си тече. Да си сам сред тълпата може да е път към себе си, и това прави тези мигове толкова ценни. Защото дори тогава не сме сами, никога не сме изцяло сами, винаги едната ни половина ще търси път към нас. Когато сме сами сред тълпата правим път и към любовта, когато сме сами сред тълпата тя идва за да кацне на рамената ни, и две сърца да съедини в едно.
    Усмихваш ме, слънчево момиче!

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...