4.10.2023 г., 19:40

Момичето

1.2K 1 1
1 мин за четене

Тръгнах на разходка сред тълпа от хора. Изглеждах все едно търся нещо, но всъщност се оглеждах без причина.

Насред тълпата очите ми се спряха на момиче, което гледаше право към мен. Тя беше съвсем обикновена, но нещо в нея ме привлече. Седнах на скамейката до това момиче и забелязах нещо странно. Тя не гледаше към нещо конкретно, а просто беше вторачена в нищото и не мигаше, на ушите ѝ бяха сложени слушалки. Приближих се още малко до нея и се опитах да вляза в главата ѝ, за да погледна през нейните очи.

След малко момичето се изправи и започна да танцува на музиката в слушалките си. Въртеше се с такава грация и финес, че дори и хората около мен се спряха да погледат. Танцът ѝ беше толкова хипнотичен, че нямаше значение, че не чувам музиката в ушите ѝ. Тя танцуваше с часове без да се измори и без да падне нито веднъж. Всяко движение го правеше с такава лекота, че дори и най-сложните елементи на танца ги правеше да изглеждат като детска игра. Тя не обръщаше внимание на това, че хората я гледат, а просто продължаваше.

Когато приключи своето изпълнение, се завъртя и просто си седна, все едно нищо не е било и пак заби поглед в нищото. Хората започнаха да ръкопляскат, но тя не им обърна внимание. Доближих се още малко до нея и я хванах за рамото, и в този момент усетих допира по моето рамо.

Това бях аз! Разтърках очите си и се озовах на нейното място. Явно целият танц е бил просто плод на моето въображение. Музиката звучеше в ушите ми, затова просто се изправих и си тръгнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да си сам сред тълпата е като да спреш времето за себе си, макар за всички останали то да си тече. Да си сам сред тълпата може да е път към себе си, и това прави тези мигове толкова ценни. Защото дори тогава не сме сами, никога не сме изцяло сами, винаги едната ни половина ще търси път към нас. Когато сме сами сред тълпата правим път и към любовта, когато сме сами сред тълпата тя идва за да кацне на рамената ни, и две сърца да съедини в едно.
    Усмихваш ме, слънчево момиче!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...