Седи момичето само край тихата река. Загледано в плавните движения на водата.
Слънцето се отразява и прави реката още по-красива. Момичето облечено в черно е, с кървави, тъжни и напълнени със сълзи очи. Вятърът си играе с дългите и тъмни коси. Прилича тя на ангел, ангел, но в черно. Слънцето погалва я, но тя не се усмихва. Сърцето й наръгано е сякаш че с ножове, душата пуста е. Мрачно е лицето й, не иска да вижда светлината. Изгуби тя любим човек, толкова близък. Така щастлива бе тя преди. Сега сякаш сърцето й е изтръгнато от гърдите. Няколко горчиви сълзи капват на тревата. Изглежда замислена, но всъщност погледът й празен е. До вчера бе различна - смееше се, вълнуваше се от най-малкото. Ала сега болката й е толкова голяма, че едвам намира сили за една кратка и тъжна усмивка. Кръв капе от сърцето й на всяка крачка.
Не иска да приеме загубата. Не иска да приеме, че малката й сестричка и приятелка я няма вече. Самата мисъл я убива. Измисли си тя свой собствен свят, в който те пак са зае ...