Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма, фигурата му беше стройна, а лицето му с правилни черти, доста открито.
В миналото не искаше да се връща, но мислите му блуждаеха и изплуваха картини от тъжното му детство. Живееше с майка си и по-малкият си брат в малка къщичка в покрайнините на миньорския града. Когато едва сутрив заехтяха камбаните пред мината, цялото градче изтръпна и онемя. Баща му беше миньор и все още не се беше прибрал от нощна смяна. Тогава разбраха за голямото срутване в една от галериите. Мината като огромна паст затрупа под тонове земни маси няколко човека. Майка му гледаше вцепенена и уплашена месеци наред. Усмивката й се скри завинаги от хубавото й лице, очите й посърнаха, в тъмните й коси се появиха сребърни ...