di_t (T.Т.)
228 5969
26.11.2021 г., 15:13 ч.

Момичето от стая №5 

  Проза » Разкази
1974 14 51
5 мин за четене

              Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма,  фигурата му беше стройна, а лицето му с правилни черти, доста открито.

              В миналото не искаше да се връща, но мислите му блуждаеха и изплуваха картини от тъжното му детство. Живееше с майка си и по-малкият си брат в малка къщичка в покрайнините на миньорския града. Когато едва сутрив заехтяха камбаните пред мината, цялото градче изтръпна и онемя. Баща му беше миньор и все още не се беше прибрал от нощна смяна. Тогава разбраха за голямото срутване в една от галериите. Мината като огромна паст  затрупа под тонове земни маси няколко човека. Майка му гледаше вцепенена и уплашена месеци наред. Усмивката й се скри завинаги от хубавото й лице, очите й посърнаха, в тъмните й коси се появиха сребърни нишки.Настана трудно време за семейството, с една мизерна заплата да се изхранват три гърла. Често заспиваха гладни, навлякли по няколко ката дрехи в студените зимни дни. Стомахът на Владо къркореше, той притискаше по-малкото си братче в кревата, за да се топлят и да заспят. Майка му плачеше без звук в тъмнината.

            Като стана шестнадесетгодишен, Владо започна работа. След училище ходеше в близката болница като санитар. Бършеше подовете, чистеше стаите, обслужваше пациентите. Не беше лесно в хирургията. Така изкара училището и продължи да работи. Още от тогава беше запленен от лекарската професия, толкова благородна и уважавана. Гледаше като хипнотизиран в ръцете на хирурзите, които като фокусници връщаха живота на мнозина.   Минаха години, докато Владо успее да завърши медицинския, да специализира във Франция, Белгия, Германия и да се утвърди като светило в своята област.

           Нещата в професията се подреждаха добре, но беше много самотен след като се прибереше в красивата си къща. Стаите поглъщаха мълчаливо  дните и годините, които се изтъркулваха бързо в тях. Тихо и спокойно си живееше Владо.

           Но съдбата си знаеше своето, чертаеше друго в живота му. Когато Владо срещна Нели, светът му се преобърна на сто и осемдесет градуса. Любовта им пламна като маяк в тъмна нощ. Тя беше с десетина години по-млада от него, напълно противоположна по характер, но нали плюсът  и минусът се привличат като магнит един към друг. Докато той беше премерен, спокоен, стабилен, Нели беше весела, нежна, нетърпелива, дръзка. С цигара в уста хващаше четката и рисуваше часове наред в ателието си. Изпитите чаши с кафе се трупаха по пода около нея, а тя не отделяше поглед от палитрата си и от статива, с опънатото платно. Цветовете  и багрите преливаха в картините й като изгряващи слънца, късни залези, лунни пътеки в морето, имаше игра на нюанси и  много красота и нежност. Картините й бяха ефирни като нея. Тя беше бохемски настроена за живота, беше като вихър и стихия в едно. Закачлива, вечно забързана, весела, хубава, чувствена, много волна и искрена.

      Владо беше омаян от нея. Когато устните им се сляха в изгаряща целувка и телата им се сляха в нощта, той почувства, че това е всичко, което е искал. Обикна я заради младостта, красотата и магнетизма й.  Бързаше да се връща у дома, да зърне веселите пламъчета в сините й очи, да я люби до премала в огромното им легло, да я прегръща, милва и заспива до буйните й коси. Любовта го завърташе в огромен калейдоскоп, караше го да грее от щастие.

    Но преди три дни животът му пак се завъртя в друга посока. Бяха на една хижа с Нели, горе в планината, когато я ужили оса,получи се зачервяване, подуване около врата й, стягане в гърдите и Нели забели очи, не можеше да си поеме и глътка въздух. Владо телефонираше за бърза помощ, побесня от тревога, обикаляше из стаята нервно, държеше ръцете на Нели, когато тя издъхна от анафилактичен шок.

       Когато хеликоптерът доде беше прекалено късно.

          Вече няколко  часа тялото на Нели стоеше в моргата, а Владо стоеше замаян от смъртта й. Той, лекарят с титли, светилото измежду светилата в хирургията не можа да направи нищо за любимата си жена. Нервно стискаше юмруци и хапеше долната си устна. Тогава нещо като светкавица премина през главата му. От него зависеше дали щеше да успее... Вдигна телефона и нареди на медицинската сестра:

            - Подгответе веднага момичето за трансплантация.

      Бързо излетя от кабинета си и започна да се приготвя за операцията. Трескаво се забърза, защото нямаше време за чакане.

           Погали с ръка Нели, дръпна чаршафа и насочи скалпела към сърцето й. Ръката му трепна за миг, но той здраво стисна инструмента.

                  Прости  ми любима...

          Стисна устни. Трябваше да бъде силен. Щеше да спаси младото момиче от стая номер 5. Смърт за живот.                       Двадесетгодишна синеочка, с лунички по дребното си лице и медни червеникави коси, която лежеше упоена и спокойна. Щеше да направи всичко възможно да я спаси.

              Когато сърцето задумка в гърдите на момичето, една издайническа сълза се спря в ъгъла на окото му. Владо изпусна дълбока въздишка. Сърцето на Нели започна да бие в гърдите на Диляна.

             Дали трябваше да стори това? Разряза Нели...разряза я и й взе сърцето...

        Съмнения  като  гранитни, тъмни  облаци го притискаха, глождеха съвестта му, човъркаха му мозъка, не му даваха мира...

       След няколко часа влезе в стая номер 5. Диляна притеснено вдигна  зеления си поглед към него:

           -  Аз, азззз ... искам да Ви благодаря докторе...за сърцето...за доброто, което сторихте...

            Направи добро и го хвърли в морето – така казват хората. Тази мисъл изпъкна в главата му, замая го и го хвърли отново в смут.

             Но лека усмивка изгря на лицето му, вече беше убеден, че е направил каквото трябва...

 

© T.Т. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Направи добро и го хвърли в морето! »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ромашка, благодаря за "любими"
  • Тони, благодаря за "любими"!
    Поздрави!
  • Благодаря!
  • Радвам се за теб, Таня! Весели празници!
  • Благодаря!
    Честита Коледа!!!
  • Честито и от мен! Желая още по-големи успехи! Честита Коледа!
  • Благодаря, Иржи!
    Честита Коледа!
    Бъди много здрава!
  • Честито, Таня, винаги да печелиш заради твоето умение, упоритост и постоянство в участията! Вече си близо до върха! Честита Коледа и щастлива Нова Година!
  • Благодаря, приятели!
    Честита Коледа!
    Живи, здрави и щастливи!
  • Таня, 😍едно стъпало под върха се понася добре от всеки състезаваш се автор, но на стълбичката на живота ти пожелавам да си винаги на най-горното за здравето и щастието на всички в семейството ти и нека това е моят Коледен благослов към теб!🙏
  • Честито второ място,Таничка...И успех в следващите предизвикателства...
  • Честито второ място, Таня! Весели празници!
  • Поздрави Freya, благодаря че се спря и прочете!
  • Тъжно!
  • Благодаря oksimoron!
  • Поздрав и от мен и успех!
  • Благодаря Vanko.1 (Валентин Велев), че прочете!
  • Много добре си се справила Таня.Желая ти успех.
  • Поздрави ditadita (Виктория Милчева)!
  • Успех ти желая!
  • Благодаря DochkaGeorgieva (Дочка Г) за "любими"!
  • Поздрави Миме! Хубав ден!
  • Впечатлена съм, Таня, браво за разработката по трудната, но толкова човечна тема!👏 Заслужи гласа ми, момиче!🤗
  • Поздрави, Доче! Благодаря,че намина тук!
  • Поздравления!
  • Поздрави Eли!!!
  • Хубав разказ, трогателен! Успех!
  • Пламен, подминавай разказа
  • Логиката на разказа беше толкова ръбата, че не успях да го преглътна 😥
  • Благодаря Митко, че прочете!
    Хубава вечер!
  • Хубаво е при теб. Хареса ми!
  • Благодаря Дани, Силвия, Petar Stoysnov, Петър АБВ,Галя, Харпун, Светличка,Младен!!!
  • Глас.
  • Тъжно ми стана. Успех, Танче!
  • Оценявам с 5 за '' препоръчам '',... нямам право на трети глас Таничка,... много съдържателен разказ, и без моят глас ти пожелавам успех
  • Браво, Таня! Винаги изненадваш с нещо различно и хубаво@!
    Издай си разказите в книжка! Ще има успех!
  • Много си смела, Таня! И нямаш милост към читателя в името на житейските истини, а това го могат само големи писатели! Успех!
  • Наистина много хубав разказ,поздрав Таня и успех.
  • Едно от най-невъзможните решения в живота. И все пак правилното. Адмирации за смелостта да разнищваш и страшните теми и решения! 😯
  • Благодаря Дани, Роси, че прочетохте!
  • Успех,Танче!
  • Страхотна си, Таня! Успех!
  • Благодаря Жени, Наде, Дея!
    Поздрави!
  • За пореден път страхотен разказ! Браво!
  • Успех, Таня!
  • Благодаря Влади за "любими"!
    Хубава вечер!
  • Благодаря Иржи, Ивайло!
  • За такава професия съм мечтала от дете...В нея трябва да има, знания, упоритост, сила, бърза мисъл,милосърдие и още много хуманни качества! Не само мъртвите учат живите, а ги и спасяват, както е при твоя герой,Таня! Разказът ти е емоционален, но се "гълта" като при жажда- без да се диша!...Адмирации.Желая ти успех!
  • Хубаво е!Успех и от мен!
  • Благодаря, Мини!
  • Много е хубаво Таня, пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??