Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Просто вече нямах друг изход. Ти ме беше наранявала толкова много пъти, че вече не усещах никаква болка... Реших да премахна жалкото си съществуване от Земята, за да не преча повече на теб... И на всички останали. Сама... Сама се оправях, както винаги... Застанах в ъгъла на стаята си с нож в ръка... Но преди да сложа край на себе си, пуснах любимата ни група... Очите ми се напълниха със сълзи. Тези сълзи бавно се стичаха надолу по лицето ми. Тогава издълбах с ножа на ръката си твоето име... Точно до него написах обичам те... Кръвта течеше. Аз не усещах нищо. Дори не извиках, когато се прободох. Всичко около мен стана червено. Сълзите ми падаха върху думите... Реших да не се измъчвам повече и сложих край на себе си. Не ме болеше. Изведнъж целият ми живот мина пред очите ми. Запитах се дали съм направила всичко, за да бъде пълноценен той... Дали съм изживяла всичко или съм изпуснала най-хубавото от него... Е, можех само за секунди да отговоря. От живота ми не липсваше нищо. Щом те имах поне за малко като моя приятелка... Като най-близкия ми човек... Тогава, спокойна, може би и малко ядосана, аз полетях. Полетях в облаците. Гледах надолу как се отдалечавам от стаята си... От момичето с кървавия нож... Животът ми беше свършил. Бях щастлива за 1-ви път от много време...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.