5 июл. 2007 г., 14:31

Момичето с кървавия нож...

1.5K 0 2
1 мин за четене
Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Просто вече нямах друг изход. Ти ме беше наранявала толкова много пъти, че вече не усещах никаква болка... Реших да премахна жалкото си съществуване от Земята, за да не преча повече на теб... И на всички останали.
Сама... Сама се оправях, както винаги... Застанах в ъгъла на стаята си с нож в ръка... Но преди да сложа край на себе си, пуснах любимата ни група... Очите ми се напълниха със сълзи. Тези сълзи бавно се стичаха надолу по лицето ми. Тогава издълбах с ножа на ръката си твоето име... Точно до него написах обичам те... Кръвта течеше. Аз не усещах нищо. Дори не извиках, когато се прободох. Всичко около мен стана червено. Сълзите ми падаха върху думите... Реших да не се измъчвам повече и сложих край на себе си. Не ме болеше.
Изведнъж целият ми живот мина пред очите ми. Запитах се дали съм направила всичко, за да бъде пълноценен той... Дали съм изживяла всичко или съм изпуснала най-хубавото от него... Е, можех само за секунди да отговоря. От живота ми не липсваше нищо. Щом те имах поне за малко като моя приятелка... Като най-близкия ми човек...
Тогава, спокойна, може би и малко ядосана, аз полетях. Полетях в облаците. Гледах надолу как се отдалечавам от стаята си... От момичето с кървавия нож... Животът ми беше свършил. Бях щастлива за 1-ви път от много време...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...