Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Просто вече нямах друг изход. Ти ме беше наранявала толкова много пъти, че вече не усещах никаква болка... Реших да премахна жалкото си съществуване от Земята, за да не преча повече на теб... И на всички останали.
Сама... Сама се оправях, както винаги... Застанах в ъгъла на стаята си с нож в ръка... Но преди да сложа край на себе си, пуснах любимата ни група... Очите ми се напълниха със сълзи. Тези сълзи бавно се стичаха надолу по лицето ми. Тогава издълбах с ножа на ръката си твоето име... Точно до него написах обичам те... Кръвта течеше. Аз не усещах нищо. Дори не извиках, когато се прободох. Всичко около мен стана червено. Сълзите ми падаха върху думите... Реших да не се измъчвам повече и сл ...