Монодиалог
/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се лее? Поне якето на кучето да беше забелязал колко мокро е… Да, да – не хленчи, видях, че и ти си мокър, ама твойта е лесна. Ще изсъхнеш. Пък горкото животинче… Разчита само на хавлията. И ти, като те знам какъв си пипкав, сигурно пак не си го подсушил добре…
Не ми разправяй как съм си пиела кафето! Имам – пия… Да, имам, защото ти го направи. Ами като нямаш никаква работа сутрин – освен едно кафе да направиш, в леглото да ми го поднесеш, кучето да изведеш, продукти за деня да купиш…
Ама ти май на скандал го избиваш?! Кога си казал, че вали? И колко пъти го каза? Виновен си – знаеш, че не те слушам. Затова – повтаряй! Абе, повторил си… Кога? Да, гледах телевизия. Умни хора говорят, малко разнообразие от теб да видя…
Аман от приказките ти на битово ниво: ма, какво ще ядем днес, ма, нямал си изгладена риза, ма, защо това или онова… Аман! Като махленска клюкарка си…
А аз слушах принц Хари! Важни неща казва – напускат баба си, не иска вече да разчита само на пенсията й. На 35 станал, време е да започне самостоятелен живот. И тъкмо разказваше каква къща ще вземат във Ванкувър, каква градина имало, с какво ще се занимава… А ти? Аман от битовизмите ти…
Защо, защо не повтори?... Да, бе – чух, че си повторил, но щом не съм ти обърнала внимание, кажи го пак…
Ти какво – да не се смяташ за центъра на света?
Аман!
Кори, Кори… Милото ми кученце! И как можа да го кръстиш така? Коруин… Бе, какъв принц, какъв Амбър? Аз си му викам Кориандър – хем е по-познато, хем не си плета езика с някакви приказни герои. Никоя от моите приятелки не го е чувала… Де да знам какво е това „кориандър“. Май някаква подправка. Да не съм готвачка!? Ти готвиш, ти ги помни…
И да пуснеш прахосмукачката! Да, знам – излизаш за работа. Но за десет минути, докато си почиваш, я пусни.
Чу ли ме?
Ти не си аз, нямаш право на оглушки…
Каня ви - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ох, какъв женски образ само 😂😂😂😂
Срам ме хваща , че съм жена 😂 Пусни прахосмукачката, докато си почиваш, хахаха 😂 -
Благодаря, Надя!
Но ги има...
ВНпрочем, сегашните мацки не носят чехли, а секси ботушки... -
Не харесвам мъже" под чехъл" и командарещи жени. Еднакво жалки са.
-
Благодаря, Мариана!
Коруин е нейде - из фантазиите. Мерлин продължава... -
Благодаря, Юри!
Слава Богу, не съм оплакващ се пиян. Който при това се оглежда - да не го чуе жена му.
Но си имам няколко любими образа - наглата жена, страхливият примирен мъж, Старият полковник, мизантропът. И все се вживявам в тях. Понякога не ми е смешно, а страшно... -
Георги... и ти търпиш всички тези приказки ... 😊 Дано да е лирическия! 😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Реалности...