17 mar 2019, 17:50

Монолог без думи

  Prosa » Cartas
1.3K 0 1
1 мин за четене

Здравей! Почакай малко, не бързай! Знам, чудиш се защо те спирам, та аз съм само една непозната. Не знам дали знаеш, но запознанствата с хората идват изневиделица, без дори да си го очаквал.

Ха, ха, ха! Кое е смешното ли? Всички се самозаблуждават. Самозаблуждават се, че са "главни герои" във филма наречен "Живот." Никой не е главен герой. Всички са еднакви. Слагат маските на лицата си. "Екшън!" Нараняват другите около себе си, без да го осъзнават. Аз също съм актриса. Светът около мен е моята сцена, но знаеш ли кое е странното в мен? Аз нямам реплики. Не говоря, играя без думи. Защо ли? Няма смисъл. Извинявай, беше грешно да използвам тази дума. Коя ли? Думата "смисъл." Никой, дори и аз не разбирам значението ѝ. Така или иначе във Вселената хаоса никога няма да спре. Ние сме само средство за временното забавяне на този вечен хаос. Аз и ти имаме силата да променяме света до колкото е възможно. Разбира се, всеки има способността да говори, но за мен това не е начин да създам красивото около себе си. Когато го искам го правя, а публиката го възприема така, както иска. Не е нужно да говориш. Дори и без думи можеш да изразиш себе си и твоите емоции... Знаеш ли, за пръв път говоря така, и то пред теб. Но, знай, че никога няма да се повтори. Само този,който може да проникне в душата ти, може да те разбере и без думи. Беше ми приятно. Късмет, занапред! Довиждане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Спасова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

44 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • "Само този,който може да проникне в душата ти, може да те разбере и без думи." Това е истина, до която повечето хора достигат в зряла възраст, ако изобщо им се случи, но ти си я открила и осмислила твърде млада, Елина. Радвам се, че попаднах на твоя монолог в днешния ден.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...