Монолог без думи

Здравей! Почакай малко, не бързай! Знам, чудиш се защо те спирам, та аз съм само една непозната. Не знам дали знаеш, но запознанствата с хората идват изневиделица, без дори да си го очаквал.

Ха, ха, ха! Кое е смешното ли? Всички се самозаблуждават. Самозаблуждават се, че са "главни герои" във филма наречен "Живот." Никой не е главен герой. Всички са еднакви. Слагат маските на лицата си. "Екшън!" Нараняват другите около себе си, без да го осъзнават. Аз също съм актриса. Светът около мен е моята сцена, но знаеш ли кое е странното в мен? Аз нямам реплики. Не говоря, играя без думи. Защо ли? Няма смисъл. Извинявай, беше грешно да използвам тази дума. Коя ли? Думата "смисъл." Никой, дори и аз не разбирам значението ѝ. Така или иначе във Вселената хаоса никога няма да спре. Ние сме само средство за временното забавяне на този вечен хаос. Аз и ти имаме силата да променяме света до колкото е възможно. Разбира се, всеки има способността да говори, но за мен това не е начин да създам красивото около себе си. Когато го искам го правя, а публиката го възприема така, както иска. Не е нужно да говориш. Дори и без думи можеш да изразиш себе си и твоите емоции... Знаеш ли, за пръв път говоря така, и то пред теб. Но, знай, че никога няма да се повтори. Само този,който може да проникне в душата ти, може да те разбере и без думи. Беше ми приятно. Късмет, занапред! Довиждане...