...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Не е редно!...Не е нормално!...

     Преди няколко часа заваля и помещението пред  банята – половината се беше напълнило с вода, като влязох. Знаеш – и миналата година се наводни долу, нали е вкопано в земята, от напукания цимент на площадката на двора, водата си е направила дамар и е избило там... Казах на баща ти, да дойде да помага, че помещението се пълни и ще влезе в стаята, щото прага е нисък, а той махна ядосано с ръка – свил устните, че говорел по телефона (после разбрах, че говорел с теб – чух го като ти обяснява, че е влязла вода долу)... Какво да правя – грабнах легена и парцала и се започна старата песен...А той като приключи разговора, отвори вратата и като започна да псува, знаеш го как ги реди...Аз му казах: "Нали говорехме лятото, че ще циментираш площадката на двора, нали ти беше приоритет? Защо не го направи? Онези мравки и пясъка, дето се бяха появили в стаята – откъде  мислиш, че са се взели?! Влизат по дамара!...Сега, докато вали, ще съм наказана с парцала! Ела да ми помагаш!"...А той като се разфуча: "Какво ми викаш ма, не съм видял, че е заваляло!" Казах му, че не е проблема в това...а зима се задава и както е тръгнало, ще протече и в стаята на горния етаж, заради пукнатината до комина. То, всъщност, вече таи и ивицата е посивяла и хваща мухъл. Жалко, че предното лято я беше стегнал и измазал стените, та като дойдат гости – там да нощуват. Нали обеща, че ще прегледа и покрива, хем знаеше за проблема? Не е нужно той да го прави – има си хора за това. А покрива е важен!...Божеее, защо му го напомних! Забравих, че в почивните дни още от обяд започваше да пие и до вечерта вече беше втасал...Ти, сигурно го усети по телефона, че си е пийнал?!...Като ме подхвана: "Престани ма, престани да ми прайш забележки! Ти само тва знайш – да вървиш подире ми и да ми прайш забележки! Голямата чистница! Да ти са невиди боклука мръсен, долен! Все много разбираш ти, всичко знайш! Тръгнала да ми прай забележки! Недей ми знай много, че като ти фрасна един, ей там – между очите...и си дотам! Ясно ли ти е! Боклук с боклука ти!...Ама кво та търпя, аз, още бе?! Я си заминавай! Вървѝ на майната си, не ма интересува...де щеш върви!...Чу ли? Още утре си заминавай, гад мръсна! Ша ми каканиже, тя ша ми каже, аз  кво трябва да права!"... 

      И продължи да ме псува...не мога да ти повторя тези гнусни неща! Не ми е удобно...но ти се сещаш, знаеш го какъв става като пийне малко, а като се накваси – да не си му насреща, еле пък да му говориш напряко...После чух да взима пепел от камината, да поръси пукнатините в цимента, както е правел досега...Триста пъти съжалих, че се обадих!!!...Хем го знам какъв е!...Чувствам се, като някаква робиня, сине!...Душата ми се беше свила като грахово зрънце...ей там, с парцала...а той, в другата стая, набрал инерция, ме хокаше и псуваше на воля...и аз нито имах право, нито можех да се обадя... да кажа каквото и да е...Не, не може да се държи така с мен!...Не е нормално това!...Оххх, извинявай, че се разстроих, ама наистина се чувствам безпомощна и нищожна с този човек...Казвала съм ти и друг път – стоя тук, защото съм финансово зависима и няма къде да отида...Отдавна да съм си тръгнала...Съжалявам, че не го направих преди години, когато си тръгвах два пъти и ме молеше да се върна...Върнах се заради вас, сине, бяхте малки още ...И ми се искаше да вярвам, че ще се промени!...Ти и сестра ти, сте най- хубавото нещо, което ми се е случвало в живота!...Най-хубавото!!! Благодарна съм за това!...Понякога се питам: "Защо се ожени той, изобщо?!...За да има прислужница, върху която да си излива гнева и негативите, а не съпруга?! За да има слушател като се напие, който обаче винаги да е съгласен с него, а не приятел и събеседник, с когото да споделя?! Билá съм му нужна само за потомство, явно ...Много ми е обидно!...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Това не е нормално!...Аз не съм кошче за отпадъци!...Не съм боксова круша!...Не съм помийна яма!...Знаеш ли, сине, напоследък се страхувам...да, страхувам се даже за живота си!...Нали разбра при последното напиване как чупеше и блъскаше по вратите? Изкърти вратичките на едно от шкафчетата в кухнята...Щом се прибере, душичката ми се стяга и сетивата ми се опитват да разберат колко алкохол има в кръвта му...ако ме попита нещо, внимавам как да му отговоря, ако започне да псува и плюе някой, или видя, че си сипва ракия, просто си мълча и гледам да се изнижа по някое време...да не съм му пред очите...Не смея да заспя преди него и отивам в другата стая...Някога дали се е замислял как се чувствам аз?! Какво искам?! Кое ще ме зарадва?! ...Ако не е "осми март", няма да ми подари цвете, но го прави по задължение...От години не ме е завел никъде, по никакъв повод. А защо трябва да има повод?! ... За внимание като към жена, да не говорим...Държи се с мен, като с робиня, а иска да го уважавам, да го обичам и винаги да съм съгласна с него...Че кой мачкан човек уважава подтисника си?! Кой?!...Ти поне го познаваш. Винаги другите му бяха виновни за несполуките. Вярно, че проблемите във фирмата и кризата  го промениха, но нима е единствен?! И мен, и вас малтретираше по онова време...И с вас се държеше властно, никога не ви поощряваше, не ви насърчаваше, не ви подкрепяше...и най-вече – не вярваше, че ще се справите с каквото и да е...Знам...ти затова замина в чужбина и се радвам много, че успя...успя да му докажеш, че можеш!...Ако беше ти дал шанс, нужното търпение и обучение, сега фирмата нямаше да е в други ръце, а в твоите!...И много, много се радвам, че като беше последния път тук, му каза някои неща, които нямаше  кураж да му кажеш преди!...Мъчно ми е, че си далеч, но се радвам като виждам колко си по-спокоен сега и щастлив, че си независим!...

       Ето, Коледа наближава, хората отдалеч се подготвят, а на мен изобщо не ми е до празнуване!...Душичката ми се е свила...Гладам други двойки как пазаруват, питат се един друг за нещо, усмихват се...мъжът вземе чантите да помогне...и ми е още пó тегаво ...като няма кой и една мила дума да ми каже!...Тръгне ли да си сипва ракия, гърдите ме стягат ...Много се радвам, че ще успееш да си дойдеш за Коледа и ще останеш две седмици! Е, не е много, но някои и такава възможност нямат. Ще се видим, ще си поговорим, ще мога да те прегърна!....Знаеш ли, сине, искам да те помоля да поговориш в подходящ момент с баща ти за поведението му към мен! Всичките му проблеми идват от алкохола, но той не иска да го признае...Знам, че и друг път си му говорил, но понеже стана неволен свидетел на случката и ми се обади да разбереш какво е станало...аз...аз...просто съм много разстроена и понякога едва издържам...защото това се случва твърде често напоследък и съм ...като...като някаква пружина ...Вечно под напрежение!...Не може така да се живее!...Това...това ...не е живот!....Отдавна нямам нормален живот, а просто ...някакво съществуване!...Няма никакво основание да се държи така с мен!...Никакво!...Съжалявам, че трябва да разбереш някои грозни истини, но става все по-зле и мисля, че като си поговориш с него по мъжки, ще има резултат...Поне да може да се живее по-спокойно...Радвам се, че се чухме и ме изслуша, сине...Тук вече минава полунощ. При теб също е късно. Утре си на работа....Целувам те! Лека нощ, сине!