8.02.2019 г., 23:06 ч.

Монолог на една майка 

273 3 9
6 мин за четене

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Монолог »

7 място

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Благодаря, Девислав! Благодаря на всички, които ме подкрепиха по какъвто и да е начин!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Благодаря ти, Иван!
  • Mitivan (Иван Митов) Прочетох твоя Монолог. Силна завладяваща творба! Често се срещат в живота такива герои. Пиянството е причина за много трагични случаи. Не зная дали някой е изследвал причината, поради която хората се отдават на пиянство.
    Поздравления за творбата! Подкрепям те с моя глас!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Благодаря, Иржи, че се отби при мен! Благодаря на всички, които ме четете!
  • Иржи (Ирина Филипова) Толкова често срещано явление е тая тема,Пепи и смятам,че алкохолът е причина за много нещастия в живота...Има и поговорка "И лудия бяга от пияния.."А ти след дългото отсъствие си се заредила добре с произведения,не мога да ти насмогна,но ще наваксам....И не си водя сметка за кого съм гласувала,ще опитам,дано имам глас,защото много ми се иска....
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Благодаря ви, Кети, Мариана, Лиа! За мен е удовлетворение, когато творбата ми докосне читателя!
    Лиа, абсолютно е така. Аз съм виждала различни проявления на алкохола - един го избива на песни, друг - на веселие, трети бързо заспиват, но най-често е агресивното поведение и за съжаление, по цял свят има много домашно насилие, вследствие употреба на алкохол. Желая ви спокойна и слънчева неделя, момичета!
  • LiaNik (И.К.) И от мен поздравления за пълните с емоции редове. Аз мисля, че "всички проблеми" не идват само от алкохола, а и има доза характер, при такъв вид герой - баща в текста. Според мен алкохолът спомага за избиването на черта, която иначе е прикрита. Както и да го погледнеш - такова съществуване е тежко,недостойно и пагубно и за двамата. Поздравления от мен и Успех!
  • brinne (Мариана Бусарова) Много въздействащи и тъжни редове. Върнах се два пъти да го прочета...
  • Katriona (Кети Рашева) Чак се разтреперах... толкова ми е познато всичко това, толкова до болка познато... Харесах много този искрен, неподправен монолог, избликнал от дъното на душата!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.