honesty (Jivka Koleva)
233 337
4 sept 2011, 12:36

Монолог на една старица 

  Prosa
747 0 3
1 мин за четене

Понякога има смисъл дори и в това да чакаш градския транспорт. На стоянката
за автобусите можеш да чуеш невероятни историии и да срещнеш интересни хора.
Такава беше и тази жена на видима възраст 60-70 г.
 -  Знаеш ли, моето момиче - каза ми тя, - това, дето го виждаш и дето още го има, ние сме го строили. А сега по-младото поколение го руши. На управляващите им е лесно, но питаш ли ни нас. Аз например я карам със 140 лева пенсия. Като беше жив мъжът ми, я спастряхме някакси. Оттук-оттам - поработим, поспестим и ставаше.
Имам две деца, 'ма те кого по-напред да гледат - мен или себе си. Цял живот, откакто се помня, съм работила и имаше защо. А сега - на виж, изнемогваме. Но съм решила - ще излъжа, ще открадна, в затвора ще вляза, но ще имам топла вода и топла супа.
Е, шегувам се, та виждаш ли докъде ни докараха. Внуците избегаха в чужбина,
там уж по-добро. Та какво да правят тук - без бъдеще и без пари? Държавата
в момента я е грижа за мошениците, мързеливците и крадците. Ето, вземи за пример това: хора, нямащи и един работен ден, все по гишетата за социални помощи, половината се изкараха болни и недъгави само и само да не работят и държавата да ги храни. Няма закони, казвам, а на мен лекарствата ми само са 100 лева и не съм тръгнала да умирам при това, ами ако легна - не питай. С малкото оставащи пари някакси закърпвам. Докъде ни докараха? Та затова съм решила - ако трябва ще открадна, но ще имам топла вода и топла супа до края на дните си.
Оф, че се заприказвах, ама и ти ме слушаш... Е, автобусът ми идва. Приятен
ден и успешна седмица ти желая, момиче.
Тя ми махна, усмихвайки се, и закрета, носейки тежките си чанти и годините си с
мъка, към автобуса. Останах дълго загледана и замислена след нея и си представях онези времена, когато е била млада и нищо не ù е тежало. Времена, които не са били толкова охолни, но е имало топла вода и тола супа за всички.
Докъде ни докараха!

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се че ви е допаднал текста!
  • Прочетох с известни чувства, които още с петото изречение ми плеснаха шамар. Т.е. ние младото поколение сме само разсипници, така ли? Нещо подобни приказки ми се веждат твърде нелепи. Любопитен съм ако всичко построено от т.нар. старо поколение бе оставено просто така, без нищо ново, тогава кой щеше да е виновен. Но така е, какво да се прави. Жалбата за младост на старите е умел прокурор на жаждата за живот на младите. За тях ние сме паразитите на обществото, които само рушат "безценното" построено от тях. Всъщност ми идва на ума, че ако не работим ние, за да внасяме в държавата осигуровки, те няма да имат пари от пенсии. Договорът на поколенията в това отношение е добър пример как младите храним старите, тези, които не могат. Народът е казал - Храни куче, да те лае. Това са българските пенсионери - вечно недоволна каста. Но сами са си виновни. С мрънкането си и ината си, гонят младите от себе си. В Германия, ако някой е ходил може да разкаже, че в неделен ден млади и стари се събират, за да общуват - връзка между поколенията. И мили стари хора, докато ни наричате нехранимайковци, ние ще ви наричаме пенсии...
  • A портфейлът ти, не липсва ли ?


Propuestas
: ??:??