Монолог на една старица
942
0
3
1 min reading
Понякога има смисъл дори и в това да чакаш градския транспорт. На стоянката
за автобусите можеш да чуеш невероятни историии и да срещнеш интересни хора.
Такава беше и тази жена на видима възраст 60-70 г.
- Знаеш ли, моето момиче - каза ми тя, - това, дето го виждаш и дето още го има, ние сме го строили. А сега по-младото поколение го руши. На управляващите им е лесно, но питаш ли ни нас. Аз например я карам със 140 лева пенсия. Като беше жив мъжът ми, я спастряхме някакси. Оттук-оттам - поработим, поспестим и ставаше.
Имам две деца, 'ма те кого по-напред да гледат - мен или себе си. Цял живот, откакто се помня, съм работила и имаше защо. А сега - на виж, изнемогваме. Но съм решила - ще излъжа, ще открадна, в затвора ще вляза, но ще имам топла вода и топла супа.
Е, шегувам се, та виждаш ли докъде ни докараха. Внуците избегаха в чужбина,
там уж по-добро. Та какво да правят тук - без бъдеще и без пари? Държавата
в момента я е грижа за мошениците, мързеливците и крадците. Ето, вземи за пример това: хора, нямащи и един работен ден, все по гишетата за социални помощи, половината се изкараха болни и недъгави само и само да не работят и държавата да ги храни. Няма закони, казвам, а на мен лекарствата ми само са 100 лева и не съм тръгнала да умирам при това, ами ако легна - не питай. С малкото оставащи пари някакси закърпвам. Докъде ни докараха? Та затова съм решила - ако трябва ще открадна, но ще имам топла вода и топла супа до края на дните си.
Оф, че се заприказвах, ама и ти ме слушаш... Е, автобусът ми идва. Приятен
ден и успешна седмица ти желая, момиче.
Тя ми махна, усмихвайки се, и закрета, носейки тежките си чанти и годините си с
мъка, към автобуса. Останах дълго загледана и замислена след нея и си представях онези времена, когато е била млада и нищо не ù е тежало. Времена, които не са били толкова охолни, но е имало топла вода и тола супа за всички.
Докъде ни докараха!
© Jivka Koleva All rights reserved.
!
