Монолог на разлюбената
И, понеже не ми пукаше, го псувах цяла седмица, ронейки сълзи преждевременно. После останаха само "благословиите" по негов адрес и огорчението. И сега не е по-различно, освен че се сещам от време на време, а не "all the time". Хората са казали, че на който не му върви в любовта, му върви в хазарта - ама на мене дори в това не ми провървя. Изгубих си ума след бас, че съм била безсърдечна. Явно не съм... макар че би било добре като се има предвид, че живеем във време, лишено от морални ценности и така нататък. Сега, като се сетя за него, ми се иска да имам под ръка автобусен билет до неговия град, пистолет, с който да му пръсна празната глава и после полет до Колумбия... по-скоро Сливен.
Приликата с действителни лица и събития ВЪОБЩЕ НЕ е случайна.
Приликата с действителни лица и събития ВЪОБЩЕ НЕ е случайна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стеси Todos los derechos reservados
Не си струва да даваш излишни пари за превоз до града му, както и за патроните на пистолета. Те струват повече от него :D
