Колкото и страници аз да напиша, не ще опиша това, което изпитвам към теб. Да събера мислите си на листите не бих могла, защото с всеки ден всичко гори и се разпалва в мен, лежи на сърцето ми и копнее за теб, за частица внимание и да те види отново… Желанието е толкова голямо, че всеки изминал ден в липсата на теб ме прави по-нещастна и още по-копнееща за теб.
Искам да разбереш всичко това, но как да ти го покажа, как да изразя всички тези дни, които едвам понасям с копнежа да те видя. Колко прегръдки бих могла да ти дам, за да утеша сърцето си с наградата, която отново за малко получава, кратки се оказват дните за него и бързо изнизват се покрай нас и остават толкова думи неказани и толкова копнежи и болки недоразбрани. И отново сама в нощта аз пиша за това как болезнено ми липсваш всеки час, всяка секунда. Сърцето ми плаче за теб, а мисълта ми остава в скитането на несподеленото.
Търся отговор от теб, нещо, което да промълвиш, да разбереш душата ми, ала получавам мълчанието... разкъс ...