Море

Ей, море!

Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!

Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!

А как приказно ухаеш, море!

Бризът ти дарява с вечно спокойствие обитателите ти.

Разпенваш се ти така бурно в очите ми сини и дълбоки като твоите!

Рожбите ти безсмъртни и неуморни – вълните разбиват се те непрестанно в обширните ти владения.

А споменът за теб!

Ах! Повече от очарователен бе той!

Споменът винаги ми шепне така нежно и разсеяно, все усещам аз твоя чар незаменим!

Ти все тъй загадъчно се вторачваш в мен или може би аз в теб?

Така чаровен и красив бе цветът ти!

Даже по-чаровен от аромата на свеж виолетов люляк!

Оставаш ти мое любимо за вечни времена, море!