May 24, 2014, 8:04 AM

Море

1.1K 0 0

Море

Ей, море!

Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!

Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!

А как приказно ухаеш, море!

Бризът ти дарява с вечно спокойствие обитателите ти.

Разпенваш се ти така бурно в очите ми сини и дълбоки като твоите!

Рожбите ти безсмъртни и неуморни – вълните разбиват се те непрестанно в обширните ти владения.

А споменът за теб!

Ах! Повече от очарователен бе той!

Споменът винаги ми шепне така нежно и разсеяно, все усещам аз твоя чар незаменим!

Ти все тъй загадъчно се вторачваш в мен или може би аз в теб?

Така чаровен и красив бе цветът ти!

Даже по-чаровен от аромата на свеж виолетов люляк!

Оставаш ти мое любимо за вечни времена, море!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...