Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Стана ù лошо. Спря колата и излезе от нея. Почти веднага повърна. Изми се с водата от шишето и се подпря трепереща на капака. Този път обаче бе различно! Качи се в колата и продължи.

  Потърси Сам, но той бе с приятеля си Том. Нямаше никого, на когото да се опре. Този път беше сама! Чувстваше се унижена, съсипана... изгорена... Значи все пак приказката свърши и тя - малката русалка, се превърна в пяна! Прибра се вкъщи и горчиво заплака. Телефонът иззвъня. Тя не му обърна внимание. Включи се секретарят.

-Сандра? Сандра, моля те, обади се! Сандра, нека ти обясня... Сандра, вдигни слушалката! Моля те, мила, обади се! Сандра?... Е, като се върнеш ми се обади. - тя погледна секретаря и вече имаше записани десет съобщения. Натисна копчето и ги изтри, без да ги прослушва. След това седна на дивана, взе възглавницата, стисна я в прегръдките си и още по-силно заплака. След половин час телефонът пак иззвъня. Секретарят отново се включи.

-Сандра? Сандра, скъпа, моля те, вдигни слушалката! Трябва да ти обясня! Стана недоразумение! Айви го прави нарочно! Моля те! Ти си жената, която обичам! Ти си моята малка русалка! Моля те, вдигни... - Сандра продължаваше да плаче. Захвърли възглавницата по телефона и той падна на земята. Стана от дивана, преоблече се и влезе в ателието. Платното я подканяше и тя взе четката и палитрата. Цяла нощ твори. Цветовете се смесваха в огнения кръг на изпепеляващата действителност.

  На следващия ден Сандра отиде в галерията. Сам я посрещна загрижен на вратата.

-Сандра, скъпа? Какво стана? Алекс звъня вече сто пъти! Каза, че е тръгнал насам. Аз звънях у вас но... ти... къде беше? Добре ли си?

-Слушай, Сам, ако Алекс пак се обади...

-Няма да се обади. Ще дойде! Между другото каза, че са открили кой е крадецът, но не са го хванали! И... каза, че ще се изненадаш!

-Супер! Сега ме чуй ти! Ако Александър Бег отново се появи по един или друг начин, му кажи, че малката русалка вече не съществува! Превърнала се е в пяна! И... още нещо, тази вечер няма да присъствам на закриването. Измисли нещо за пред гостите! Ще замина за известно време. Имам нужда да помисля!

-Какво се е случило, скъпа?

-Довиждане, Сам.

-  Сандра?! Какво стана там?

-Поредната годеница... жена... или каквото там е!

-Къде отиваш?

-Някъде по-далеч. На спокойствие! - качи се в колата. - Довиждане, Сам. Ще ти се обадя.- тя затвори вратата на автомобила и потегли с ряз.

-Е, скъпа приятелко, нека Бог да те закриля! А г-н Бег ще съжалява за това!

    Телефонът иззвъня.

-Сам Паркър, с какво мога да помогна?

- Сам, тя появи ли се?- Алекс бе разтревожен.

-Слушай, копеле такова! Какво си ù причинил? Какво направи с нея?

-Сам, това бе недоразумение! Тя там ли е?

-Каза да ти предам, че малката русалка не съществува вече - превърнала се е в пяна! Какво по дяволите си ù сторил?

-След петнадесет минути кацам и идвам при теб! Ще ти обясня всичко! Но къде е тя сега?

-Потегли с колата нанякъде и един Господ знае какво може да ù се случи!

-Къде?

-Не ми каза къде отива!

-Идвам! А ти си помисли къде може да е отишла!

  След двадесет минути Алекс бе в галерията. Разказа на Сам всичко, каквото се бе случило.

-Къде да я търся...

-Честно казано, не зная!

-Къде обичаше да ходи ?

-Къщата бе любимото ù място! Разходките по брега също...

-Едва ли ще е там.

-Чакай, сетих се! В едно малко градче имаше приятелка, при която ходеше от време на време! Мисля, че беше Сейнт Валей.

-Тръгвам!

-Виж... трябва да закрия изложбата. Защо не изчакаш още час и ще тръгнем тримата?

- Добре.

  След няколко часа пристигнаха в градчето. Но... напразно. Нея я нямаше там. Продължиха да пътуват. Спираха край мотели, хотели, бензиностанции, разпитваха за нея но... пак нищо. Няколко дена пътуваха през разни градове, известни местности, но... отново нищо! Накрая решиха да се върнат и да потърсят квалифицирана помощ. Така и направиха. Веднага щом пристигнаха, Алекс обиколи къщата и надникна вътре, но там нямаше признаци за живот! Седна с лице към брега и зарови загрижено ръце в косите си.

-Моята малка русалка! Господи! Къде ли е сега? Какво ли прави? Дали е добре? Не! Няма да се спра, докато не я открия! Ще наема детектив!

  Едно такси рязко спря пред къщата и Алекс скочи. Вратата се отвори и оттам се подаде Сам.

-Алекс! Открихме я! Шофирала е към Л.А.  Идвала е при теб. Но е катастрофирала! Сега е в болница. Жива е! Отървала се е само с леки наранявания и голяма уплаха! Някаква руса жена се е опитвала да я избута от платното!

-Айви!?  Тази кучка ще си плати за всичко!!

След два часа пристигнаха в болницата, откъдето им казаха в коя стая е и че още не са хванали жената, причинила злополуката.

  Намериха стаята ù. Алекс отвори вратата. Сандра спеше на едно легло, а пред нея стоеше едра руса медицинска сестра. Тя държеше спринцовка и тъкмо се гласеше да я сложи в системата. Сестрата се стресна и се обърна рязко.

-Айви?!- Алекс скочи и я сграбчи здраво. Успя да вземе спринцовката. Айви се мъчеше да се освободи и той я събори на земята.

-Охрана! Охрана!- викаше с цяло гърло Том. А Сам отиде до Сандра да види дали е добре. Охраната нахлу в стаята и сложи белезници на Айви.

- Ще си платиш за това, Алекс Бег! Аз трябва да се оженя за теб! Тя е една уличница! Трябва да умре!

- Ще се видим съда! Обвинявам тази жена в крупна кражба от офиса ми в Л.А. и в опит за убийство на годеницата ми Сандра Вилърс! Ето и доказателството. - той подаде спринцовката. - Искам обезщетение от три милиарда долара и доживотен затвор за нея!

-Махнете си мръсните ръце от мене! Не ме докосвайте! Чувате ли? Ще ви дам под съд! – Айви не спираше да крещи! Охраната я предаде на полицаите.

- Сам? Какво правиш тук?- Сандра се събуди от врявата. И тъкмо навреме, да чуе как Айви крещи, че ще я убие! - Алекс?! Какво става? - Алекс се обърна, хвана ръката ù и я целуна нежно.

-Скъпа... добре ли си? - гледаше я загрижено той.

-Аз идвах при теб... когато Айви ме избута от платното и се преобърнах. Исках да те видя и да ти кажа, че ще се боря за теб! Обещах ти никога да не те изоставям! А го направих...

-Аз съм виновен, мила! Връзките бяха блокирани три дни, затова се върнах в Л.А. И тъкмо щях да го направя, когато ми съобщиха, че годеницата ми се качва нагоре! Очаквах теб! Тогава влетя Айви и ми се нахвърли!

-Това ли беше Айви? - попита Сам. Двамата кимнаха. - Сега си спомних! Тази кокошка идва в галерията малко преди да тръгнеш за Л.А. и ме попита за теб. Казах ù,че отиваш при годеника си Алекс Бег. Тази кучка! Колко е подла...

- Сандра, прости ми! Обичам те от цялата си душа и сърце!

- Отдавна съм ти простила, Алекс! Обичам те!

- Ще ми позволите ли да прегледам пациентката си?- докторът се приближи и хвана ръката ù да премери пулса. Прегледа очите ù. – Така. Засега сте добре. Изследванията ви са в нормата. Но!

-Какво но?!

-Ще трябва много да се пазите оттук нататък. Не трябва да се натоварвате, ще трябва да си почивате повече, свежият въздух трябва да ви е приятел. И г-н Бег, ще трябва добре да се грижите за тях двамата и да ги глезите дори. - докторът смигна на Сандра.

-Как? Двамата? Кои двамата?- гледаше неразбиращо той и премигваше.

-Така, ще останете и тази нощ в болницата за наблюдение. А утре ще можете де си тръгнете. - Алекс кимна, без да разбира думите и погледна Сандра въпросително.

-Да, миличък, ще ставаш татко!

-Е, аз трябва да отида при друг пациент. Викат ме. А вие се постарайте нищо да не ù липсва! - докторът излезе. Алекс прегърна Сандра и нежно я целуна. После погали коремчето ù и нежно целуна и него!

-Това идвах да ти кажа. Бременна съм! Е, какво мислиш?

-Какво мисля ли? Че ще трябва да изпиеш целия еликсир на света и ако пак ти порасне опашка, ще ти построя собствен океан, където ще плуваме само аз, ти и то! Господи, мила! Толкова те обичам! И не си и помисляй да ми отговориш нещо по-различно от „ДА” на следващия въпрос, който ще ти задам, защото насила ще те заведа пред олтара! Е?

-Какво „Е”?

-Ще се омъжиш ли за мен?

-Момент да помисля...

-Сандра!

-Разбира се, че ще се омъжа за теб, принце мой! - той постави отново пръстена на ръката ù.

-Значи ненапразно съм ходил на Хаваите!

-За какво говориш?

-За нашето сватбено пътешествие!

-О, Алекс!

000000000000000000000000000000000000000000000

   Насрочиха сватбата след седмица. Сандра бе най-прекрасната булка, а Алекс бе най-щастливият мъж на света. Още същия ден заминаха на сватбено пътешествие.

-Алекс, не мога да повярвам, че това се случва! С какво съм заслужила толкова щастие? Кажи ми? Чувствам се като... като...

-Малката русалка.- той нежно  обви ръце около кръста й. На терасата подухваше лек бриз. Луната  докосваше меките вълни на океана и образуваше светла пътека.- Само дето ти липсва морската звезда в косите... Но и тази орхидея ще свърши работа.

  На вратата се почука.

-Влез.- в стаята влезе висока брюнетка.

-Извинете, че прекъсвам поредната романтична вечер, но... бих желала да присъствате на като свидетели на сватбата ми.

-Но... ние не се познаваме...

-Напротив, казвам се Саманта Паркър!

-Сам? Това ти ли си?