Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогресират въпреки повредите си, успяват и да ги поправят. Да, достойно е за уважение, но дълбоко душата е полуразрушена... Разруха, да, която не може да бъде поправена по какъвто и да е начин. Моментите, когато си спомняш въпросните родители и какво се е случвало с теб след поредния скандал, поредния алкохолен скандал, поредните побоища, поредните гонения, поредната рана в душата! И колкото да се е оправило детето, в тези ситуации се включва този защитен механизъм, всъщност се изключва разумният механизъм и се изпада в паника, в състояние на страх... или тогава, когато мозъкът се вцепенява. Като защитния механизъм "блокиране на спирачките" при колите. И кажете ми, как може да се поправи това мозъчно вцепеняване?