Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по очуканите пътища към мразовития град. Бузите му се бяха зачервили и капки пот избиваха на челото му и мокреха кърпата. Зад него бяха прилежно подредени всичките вещи на Митра, включително и тя. Леля й я умоляваше да не го прави, казваше й, че е постъпила нетактично и че не трябва да я слуша. Но Митра беше решила. Тя нахлупи голяма пухена шапка на главата си, дебели ръкавици от меча кожа, никога слагани ботуши, стигащи до коленете и огромен кожух. Въпреки топлото си облекло, младата жена се беше завила с две одеяла и зъзнеше, докато вятърът хапеше като хищник необуздано бузите й. Никога не бе излизала от Солитюд, беше свикнала с топлината и лекия бриз, идващ от топлите води на пристанището. Т ...