Мишленцето Муши живяло скрито в една бедна къщурка. Всяка вечер, когато всички си лягали, излизало и си събирало храна. Тихомълком, мишокът се промъквал във всяко кътче. Един ден обаче в къщата дошъл големият плъх Доби. Той се опитвал да прогони мишлето, за да си събира сам всичката храна.
- Мишок, да се махаш от моята къща, че ще те затворя в капана за мишки. – го заплашвал Доби.
- Не бъди толкова лош. – се оправдал страхливият мишок. – Аз отдавна живея тук и не искам да напускам. Дори да ме затвориш в капана за мишки.
- Не бъди инат. – предупредил го големият плъх.
Плъхът Доби започнал да мисли как да се отърве от малкото мишле. Изведнъж се досетил, че до капана и вътре в него може да поръси сирене и така ще измами Муши да се хване в него.
Вечерта, когато мишокът Муши излязъл, за да си събере храна, видял сиренцето. Веднага отишла да го вземе. Тогава капанът щракнал и мишокът Муши останал вътре.
Плъхът Доби бил много щастлив и минал щастлив покрай заловеното в капана мишленце.
- Казах ти да се махнеш от моята къща, но ти не ме послуша. – заявил доволен Доби.
- Помогни ми и ще се махна. – се замолил жално Муши.- Ще се махна далеч, макар че няма къде да отида.
- Вече е късно! – заключил плъхът.
Започнало да се разсъмва и в къщата се усетило движение. Малкото момиченце, което живеело там, се събудило и когато видяло, че в капана се е хванал мишокът Муши, се зарадвало. И веднага извикало майка си.
- Мамо, мамо, едно страхотно мишленце се е хванало в капана за мишки. – не спирало да вика то.
- Значи най-после ще си имаш домашен любимец. – се зарадвала загрижената майка.
- Да го извадим, мамо! – казало нетърпеливо момчето.
Малкото момченце най-после си имало домашен любимец. Мишокът Муши бил много щастлив, защото вече не трябвало да се промъква през нощта, за да краде храна от кухнята. Всеки ден си хапвало сиренце, а плъхът Доби спрял да го притеснява и да се опитва да го прогони от къщата.
КРАЙ
© Мария Недялкова Todos los derechos reservados