Самуил не обичаше учителката по история Ева Терзийска. Тя се опитваше да му отрови живота – изпитваше го често и пълнеше бележника му с двойки. Другите учители знаеха, че ще става футболист и не му е до учене, а тя се държеше така, сякаш трябва да го подготви за кандидатстване в университет. Чудеше се защо му има зъб тя. Изнервен, веднъж той й каза, че изобщо не му пука за разните там войни в миналото, а тя се ядоса и го заплаши, че ще го остави да повтаря годината. Проблемът с лошите оценки доведе до скандали вкъщи и Самуил още повече намрази госпожица Терзийска.

А иначе Терзийска не изглеждаше зла. Беше на двайсет и седем години, дребничка, със стегнато тяло и симпатично лице с леко чип нос. Човек ако не се загледаше внимателно, преспокойно можеше да я помисли за ученичка. Вероятно за да заличи момичешкото си излъчване, тя се обличаше строго – с черни поли до коленете и сака. Винаги носеше официални обувки с нисък ток.

Самуил се заинати, отказваше да учи. Не виждаше смисъл да се занимава с неща, различни от футбола. Вярваше, че ще може да подпише професионален договор с някой отбор от Втора лига и след година-две, при малко късмет, ще стигне до най-високото ниво на футбола в България. А тъпата Терзийска го занимаваше с разни хора, умрели преди повече от сто години. Идеше му да я хване за сакото и да я раздруса здраво, за да й дойде акълът в главата. Не би я ударил, за нищо на света, но сериозно обмисляше варианта да я заплаши физически.

Защо трябваше да го тормози, като можеше просто да му пише една тройка! Другите учители не го закачаха, знаеха какви са амбициите му, а тази гаднярка…

След поредната двойка Самуил се беше отпуснал на чина си и гледаше с празен поглед тавана. Чакаше часът да свърши. Ева Терзийска обясняваше нещо за някакви договори, сключени в началото на миналия век. Егати скуката! В един момент той се загледа в краката на учителката, покрити с фината материя на черен чорапогащник. Бяха кръстосани небрежно и едната обувка беше увиснала на пръстите и се поклащаше. Така Самуил установи, че отвратителната Терзийска има очарователно малки стъпала и добре оформени прасци и бедра. И гърдите й не бяха никак зле, макар да не бяха едри. Дори в строгото изражение на лицето й имаше нещо привлекателно.

Той изпитна неприятно чувство. Що за идиот беше, щом намираше Терзийска за красива!

Странните мисли не изчезваха. Той си представи как я мята на двойното легло в някой мотел и я натиска и целува, и отстранява с трескави движения официалното й облекло. А после…

Когато се прибра вкъщи, Самуил влезе в банята и започна да мастурбира, като в мислите му беше единствено госпожица Терзийска. Представяше си как тя се усмихва мило и го похвалва за креватните умения, и обещава никога повече да не му пише двойки. Малките й нежни стъпала са подпрени на рамене му и се полюшват при всеки тласък, на лицето й е изписано блаженство, а кожата на бедрата и корема й е като коприна…

Самуил се възмути от себе си. Намираше копнежите си за крайно извратени. Първо, тя му беше враг. Второ, беше с цели десет години по-възрастна от него. И му беше учителка, за бога! Зарече се по време на часовете да не я заглежда. Но не се справяше с тази задача добре. Стана още по-разсеян и още по-неспособен да научава нещо в часовете по история. Струваше му се, че тя го гледа подозрително. Дали не се досещаше какво става в душата му?

Как искаше само тази мъка да приключи, изобщо учението да приключи. Още една година, само още една година! После щеше да тренира по цял ден и да играе мачове през уикенда, и да си намери гадже на неговата възраст, по възможност спортистка. Щеше да изкарва много пари и да ходи на почивки в чужбина. Ех, кеф!

Госпожица Терзийска изчезна някъде за две седмици, което беше чудесно. Чудесно беше и че заместникът й беше разбран старец и при него Самуил се сдоби с тройка.

Само че един ден Терзийска се върна. Върна се мрачна и напрегната, подпряна на чифт алуминиеви патерици. Левият ѝ крак беше постоянно подгънат, тя очевидно не можеше да стъпва на него.

Децата я отрупаха с въпроси, а Самуил само я гледаше втрещено и хапеше устни.

Тя се постара да се усмихне, после внимателно се настани на стола си, преметна болния крак над здравия и заговори спокойно:

– Извинявайте за отсъствието. В болнични бях. Радвам се, че ви виждам отново, мили деца. Надявам се, че не сте изостанали с материала.

Тя не пожела да сподели как е пострадала. Премина веднага към преподаването. Изглежда постепенно се отърсваше от напрежението.

Самуил час по час стрелваше погледи към наранения крак, който беше обездвижен с гипсова шина до коляното, при изпънато напред стъпало. Шината беше отгоре и беше пристегната с бинт, като петата и пръстите бяха оставени оголени. Петата изглеждаше много зле – беше подута, посиняла на места и сякаш изкривена. Със сигурност госпожица Терзийска нямаше да може скоро да стъпва на болния крак. Но тя беше се върнала на работа, въпреки болките и трудностите при придвижването.

Изпита уважение към нея. И искрено й съчувстваше. И му беше криво, че очарователното малко стъпало, което неведнъж беше копнял да погали, е пострадало тежко. Помисли си, че е възможно чрез ненавистта си да е причинил тази беда на госпожица Терзийска. После, някак естествено, у него се зароди желанието да угоди на учителката, като започне да се представя добре в учението. Искаше тя да е спокойна и да се усмихва често, и да забравя за болките. Не беше редно да я ядосва при настоящата ситуация.    

Оказа се, че уроците не са чак толкова трудни и досадни. Когато човек започнеше да вниква в материала, нещата се получаваха.

Няколко седмици по-късно Самуил си заслужи четворка. Госпожица Терзийска, се усмихна доволно, докато вписваше оценката, и той изпита гордост, чувстваше се едва ли не като герой.

Лошото беше, че кракът й продължаваше да се нуждае от обездвижване. Синините изчезнаха, но петата си оставаше усукана и отекла. Самуил се ужаси при мисълта, че госпожица Терзийска до края на живота си ще подскача на един крак, подпряна на грубите, потракващи страховито патерици тип „канадки“. Всъщност тя като че ли свикваше с недъга си. Тъй като беше лека и със силни ръце, успяваше бързо да се качва и слиза по стълбите. Но беше мъчително да се гледа болния крак, както беше подгънат назад и неспособен да поема тежестта на тялото.

Самуил не спираше да има еротични фантазии относно учителката, но в тях все по-често се вплитаха такива, свързани с грижовни жестове, мило отношение и приятни разговори. Например той си представяше как я пренася на ръце над голяма локва, как връзва косата й на опашка, как носи пазарската й чанта, как масажира схванатите й рамене, как я разсейва с шеги, когато болките са се засилили, как избърсва с кърпичка зацапаните с прахоляк пръстчета на болния крак, как гледат заедно филм, как обсъждат статии по исторически теми.  

Все пак той осъзнаваше, че е глупаво да се пали по нея. Първо, тя беше цели десет години по-възрастна от него. Второ, беше с двигателни затруднения. Трето, на практика беше невъзможно да прояви интерес към хлапе, мечтаещо да стане професионален футболист. Между двамата имаше огромна пропаст, но това не пречеше на Самуил да се наслаждава на фантазиите си. Смяташе, че те му носят полезен опит. Смяташе и че лесно ще може да се пребори с мъчителното привличане. Тя не беше за него, точка!

От свои познати Самуил научи как е пострадала госпожица Терзийска. Тя се занимавала активно с алпинизъм. При едно катерене някакво въже се откачило и тя паднала от десет метра височина. Имала пукнати прешлени и цяла седмица била на легло и с адски болки, а стъпалото й било с множество фрактури, като петата буквално била на сол. Лекарите преценили, че няма смисъл да се оперира, заради сложността на проблема, само понаместили костиците, доколкото е възможно, и направили подходящо обездвижване. Приятелят на Терзийска бил много разочарован от неразумното й поведение по време на катеренето, но се грижел добре за нея.

Самуил се натъжи от чутото, включително от факта, че Терзийска има приятел. Учуди се, че тя, като човек, занимаващ се със спорт, и то екстремен, не го беше подкрепила в желанието му изцяло да се отдаде на футбола. Излизаше, че досегашното му мнение за нея не беше никак точно.

Скоро дойдоха и отличните оценки. Самуил вече проявяваше сериозен интерес към историята. Терзийска го хвалеше и окуражаваше, и не му се сърдеше, което беше най-хубавото.

После 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12… и навлизане в реалния живот.

Самуил започна да играе професионално футбол. Намери си страхотно гадже, волейболистка, изобщо стана самостоятелен. Вече не му беше до Терзийска, колкото и топли чувства да изпитваше към нея. Молеше се тя, да се възстанови и да заживее нормален, активен живот.

***

Пет години по-късно, при едно случайно посещение на стария квартал, Самуил видя отново бившата си учителка. Тя куцукаше по тротоара, подпряна на същите алуминиеви патерици – вече бяха очукани и потъмнели от продължителната употреба. Болният крак не беше превързан, но тя очевидно не можеше да го натоварва много – стъпваше с предната част на ходилото и подгъваше бързо коляно, като същевременно преместваше патериците напред, и така при всяка крачка. Проблемната пета фактически никога не се допираше до земята. Грозен, неестествен начин на придвижване, особено за млада жена като нея.

– Здравейте, госпожице Терзийска! Радвам се да ви видя! – подхвана той, докато я подминаваше.

Тя спря, погледна през рамо и присви за миг очи. После лицето й засия.

– О! Самуил! Как си, младежо?

– Добре. Леле, не съм ви виждал от пет години! Добре изглеждате, само това куцане не ми харесва. Не се ли оправя кракът?

– Не, но аз съм свикнала.

– Преподавате ли?

– Да, аз друго не мога – отвърна тя с усмивка.

– Децата слушат ли?

– Някои да, но има и такива като теб – подхвърли шеговито тя. – А ти? Как върви футболната кариера?

Самуил наведе замислено глава.

– Не стана каквото очаквах. Поиграх една година, без особен успех, после скъсах менискус и дълго се възстановявах. Освободиха ме и не можах да си намеря друг отбор. Накрая осъзнах, че от мен няма да излезе велик футболист. Сега уча за рехабилитатор.

– Не си ли доволен?

– Доволен съм, разбира се. И ви благодаря, че ме ръчкахте да залягам над учението.

– Хубаво – усмихна се отново тя. Не беше се променила, като изключим появяването на няколко бели косъма отстрани до слепоочието. Същата сладурана, само че не на двайсет и седем, а на трийсет и две години.

– Госпожице, какво ще кажете да поседнем на онази пейка? Искам да хвърля едно око на крака ви.

– Стига, Самуиле! Всичко е ясно, говорила съм с десетки доктори.

– Настоявам. Нещата се променят, а и аз вече имам опит.

– Не можеш да ме излекуваш.

– Не мога, но мога да ви дам съвет. Пък и вие, с вашата учителска заплата, едва ли сте получили най-доброто лечение.

Тя се намръщи.

– Не исках да ви обидя, госпожице.

– Знам, Самуиле. Добре, да поседнем.

Той вдигна болния й крак и го постави в скута си. Събу малката пантофка, която беше протъркана отпред и като нова отзад. Отстрани белия памучен чорап. Задната част на стъпалото изглеждаше усукана. Петата, макар и закривена настрани, беше приятна гледка – по нея нямаше грам вроговена кожа заради невъзможността за стъпване.  

Той размърда глезена и Терзийска изохка, ококорвайки очи.

– Самуиле, не ме мъчи! Няма смисъл – проплака тя.

– Спирам. Нещата не изглеждат добре, признавам. Но настоявам да се направят образни изследвания, които да предам на един мой приятел хирург.

– Не! Не искам да преминавам пак през…

– И аз не исках да уча, обаче вие ме убедихте, че трябва да уча и сега съм ви благодарен.

– Не е същото.

– Напротив, същото е.

Тя мълча няколко минути, сетне промълви:

– Добре де. Защо го правиш, Самуиле?

– Защото ви обичам, госпожице Терзийска, чак сега го осъзнах. – каза той, докато й помагаше да си обуе чорапа.

– Самуиле, престани! Аз съм ти учителка, и съм с десет години по-възрастна от теб! Караш ме да се чувствам адски неудобно!

– Вече не сте ми учителка, а и тези десет години вече не изглеждат голяма разлика. Когато вие станете на петдесет, аз ще съм напълно оплешивял чичко на четиридесет. Имате ли мъж до себе си в момента?

– Не. Той ме заряза… заради… заради грозното куцане.

– Е, при това положение предлагам да се виждаме всеки ден, за да се опознаем истински.

– Много напорист си станал.

– Спортът ме научи на това.

– Ти да не мислиш, че онзи твой хирург ще ме излекува? Забрави. Такава ще съм до края на живота си.

– За мен няма значение.

– Стига глупости!

– Ще се забавляваме. Ще се любим. Ще ходим по планините, където ще ви нося на ръце, ако се налага. Ще си говорим за история – през последните пет години аз прочетох много книги.

– Аз… аз… май е време да престанеш да ми говориш на „вие“.

– Обичам те, Ева! – рече той и впи устните си в нейните.

Тя се опита да каже нещо, но не можа. Беше се задъхала от вълнение.