18 may 2010, 22:52

Мъглата

  Prosa
687 0 0
1 мин за четене

...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили

 

Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на гората; където винаги вали, а хората са все така притихнали и вечно в очакване. Там съм аз. И също като тях, чакам. Сякаш омаяни, някак замръзнали във времето. Защо? Мисля, че всеки от нас се е загубил по пътя си, а сега остават само въпросите. Мисля, че нямаме сили да се борим, изгубили сме ги, а сега само чакаме. Ако и ти живееш тук... значи чакаш. Ако си избягал, значи може би си намерил своя път. И точно тук, където хората са унесени от тишината на дъжда, живота ти се сблъсква с моя. Сблъсква се с нейния и с още хиляди други. После пак заспиваме в унеса на мъглата, потъваме във влагата. Изгубени, като призраци се носим. Отказваме да търсим и чакаме.

Аз също съм тук, приспана от магията на тишината и точно като теб, губя се в бездната. Така е по-лесно, така намираме покой.

... И отново малките дъждовни капки проблясват под светлината на уличната лампа, също като хилядите души… чакащи свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...