...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили

Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на гората; където винаги вали, а хората са все така притихнали и вечно в очакване. Там съм аз. И също като тях, чакам. Сякаш омаяни, някак замръзнали във времето. Защо? Мисля, че всеки от нас се е загубил по пътя си, а сега остават само въпросите. Мисля, че нямаме сили да се борим, изгубили сме ги, а сега само чакаме. Ако и ти живееш тук... значи чакаш. Ако си избягал, значи може би си намерил своя път. И точно тук, където хората са унесени от тишината на дъжда, живота ти се сблъсква с моя. Сблъсква се с нейния и с още хиляди други. После пак заспиваме в унеса на мъглата, потъваме във влагата. Изгубени, като призраци се носим. Отказваме да търсим и чакаме.

Аз също съм тук, приспана от магията на тишината и точно като теб, губя се в бездната. Така е по-лесно, така намираме покой.

... И отново малките дъждовни капки проблясват под светлината на уличната лампа, също като хилядите души… чакащи свобода.