Снежен март, неприятен. Студът пронизва костите, а злобният вятър бръсне лицето и навява ледени снежинки в очите. Тялото ми трудно понася тези зимни условия на прага на дългоочакваната пролет. А тя се мотае незнайно къде и удължава агонията ми. Някак се уморих да ми е студено, да навличам дебели дрехи, да обувам тежки обувки и все да бързам да се шмугна в някоя топла стая.
Имах тежък, напрегнат работен ден, наложи се даже да остана час и половина допълнително. Сега вървя по притихналите улици към дома си. Никого не срещам, хората са се изпокрили на топло. На два метра зад мен вървят две премръзнали изпосталели кучета. Изглеждат нещастни. Не че аз изглеждам по-различно. Искам да е пролет наистина, не само според календара. Искам да видя как животът се събужда, разцъфва и грейва в красиви цветове! Искам да се стопли тялото ми (и душата, и сърцето), да се изпъстри сивият ми, замръзнал живот…
Наближавам автобусната спирка. На пейката под тясната стреха седи мъж. Възрастен - около шейсетте, ...