Мълчаливото старо дърво
МЪЛЧАЛИВОТО СТАРО ДЪРВО
Приказка с поука от Илияна Пенева
/Посветено на Вековното дърво "Старият дъб" в село Гранит, което е обявено за най старото дърво в България./
Имало едно време едно разкошно и красиво дърво. Короната му била толкова зелена и голяма, че през лятото хората се спирали да постоят на сянка и да си починат от горещите лъчи на слънцето. Други организирали пикник и стояли с часове, но никога не почиствали след себе си. Така минавали дните на дървото и то давало на всеки от своята сянка, но… Какво получавало в замяна? – разхвърляни отпадъци от пластмасови бутилки, стъпкана трева, оголени корени, изпочупени клони …
Минали години и безгрижието на хората оказало своето пагубно въздействие
върху състоянието на дървото. То изгубило своята красота и се превърнало в едно безлистно,
сухо и болнаво дърво, лишено от грижа и затрупано с боклук и отпадъци.
Ех, ако можеше само да говори – „Мълчаливото старо дърво“ щеше да предупреди хората, че някой ден със своите действия те ще погубят безвъзвратно това,
от което се нуждаят най-много!
„Кой каквото прави – на себе си го прави!“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илияна Иванова Todos los derechos reservados
