-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толкова голям?
Джеймс седна на креслото до прозореца. Косата му с цвят на презряла ръж хвърляше златисти оттенъци, а лешниковите очи гледаха в нищото.
-Какво предлагаш да направя?
-Ожени се. Имай наследник, единствено това е спасението. Не е чак толкова жесток, че да убие дете.
-И за коя да се оженя?
-Толкова знатни майки си мечтаят да си им зет. Това лесно, ще го уредим. Имам връзки в обществото.
-Мразя обществото! Просмукано е с омраза, интриги и задкулисни игри. Всеки гледа да съсипе живота и репутацията на другия. А пък така наречените „знатни” майки с техните „прескъпи отрочета” не ги искам. Не искам съпруга като тях.
-Друга няма да намериш. Оу, закъсняваме за представлението. ...