Нема да плашим другите зайци от корията! Ти шъ го фанеш с голи ръце! Сега оди и ми донеси оньо, ръбестио камик! Я донесох камико и он го сложи на краю на корията. На заран­та, рано, рано отидооме до камико, дедо извади кутията с емфие и го посоли целио. После съ скрииме и зачакааме зая-ко. По едно време он почна да препиква раьоно си. Стигна до камико и почна да го нюшка преди да го препика. Нюшка, нюшка и таман да дигне крак да го препика, киина от емфието, удари си главата у камико и остана на место. Я съ затичах, фанах го за ушите и го донесох на дедо. И сега носа кожена яка от него!

   ***

По-късно, кога я станах пълноправен авджия, с неговио син имааме много ядове. Изглежда он е гледал кък фанааме баща му и съ не ловеше на таа въдица. Опитвааме секак, ама он съ не лови. Тогава я и дедо направииме такава примка, дек он не е и сънувал, и гя заложииме вечерта.

Призаран я зимах теко и право на примката. Заяко съ бе­ше фанал и съ мъчеше да си освободи задните крака, ама колко по – съ дърпаше, толко по - она съ затегаше. Като мъ виде, он съ изпраи на задните си крака, изпъчи юнашки гърдите си, удари съ у них, озъби съ и рече:

-          Нуу, ебимо мат! Стреляй гад! Еее, моо ли да съ стре'я у братушка?

   ***

Понеже немах време да ода за риба напраих една шмеке­рия, с която винаги имах от риба, риба и оно пресна.

Къщата ми е до барата. Нужнико ми е на метър, метър и половина от нея. Я прокопах един канал и сичко от него отважда у барата.Там докарах един голем камик и напраих под­мол. За неколко дни подмоло съ напълни с риба. Не съ чуде­те! Под моята къща съ намира Поповата воденица. Понеже и рибата като ората требва да съ рани с разнообразна рана, големите риби като м'ги омръзне зеерето доваждат да ядът витаминозна рана. Т'ва ви го казвам под секрет, оти ако разбере Меемед и Долорес спукана ми е работата. А не съм си платил и билето.

***

Я бех приятел с авджията на Републиката от Кубадиново. Он уреди та сбраа сички мечки от Койнаре и от цирковете. Пущиа ги у нашио балкан да живеат и съ плодат на воя. Назначиа мъ за Главен завеждащ мечките. Подчинени немах, я си бех сам.

Мечките и децата от детската колония си живеа у мир. Започнаа да доваждат много авджии за мечки и я требваше да ги вода. Тия от Европата не трепеа мечките, а като ги стреят ги снимат.

Един път доведоа един италиянец. По пушката му имаше триста джунджурии - бинокъл, телескоп, фотоапарат. Зима си он такъмете, а я теко и тръгнааме. Стигнааме на пояната, дек я бех сложил примамката и зачекааме. По едно време от гората съ показа мече и тръгна през пояната. У т'ва време отгоре по пътеката съ залете едно дете от колонията на коле­ло. Като виде мечето, детето съ уплаши, зафърли колелото и побегна. Чуло шума мечето съ обърна и съ затича към коле­лото. Изпраи го, седна на него и почна да обикая у кръг поя­ната. Оказа съ, че маке му на мечето е била у цирко.

По-късно разбрах, че италианецо е спечелил некакъв кон­курс на Бардо. Таа, артиската дек' много обича мечките.

   ***

Едни съ състезават с конье, други с гълъбе или папагале, а ния от Кемеро поради сиромашията, съ гордееме с петлите - по кукуриганьето, по фасоно м'ги, ама най-вече по мъжкото м'ги достойнство. У нашио род от поколение на поколение подобрявааме породата м'ги и накраю нашио петел беше приз­нат за мааленски бик. Сичко пернато у маалата нашио петел го ощасливяваше. Сички пернати дами минаваа под него, а новоизлюпените пилци приличаа на него. Започнаа да донасат кокошки от другите маали.

Покрай петело съ прочух и язе. Като минех по другите маали, кокошките спираа да роват бунищата, изправяа съ и куд-кудякаа. Другомахленките мъ гпедаа гяволито и тихо си викаа:

- Те на тоа е Герестио. Дали не съ е метнал на него? За зла Врага у маалата съ яви герак. Он праеше много пакости. Една заран гледам Герестио легнал на земята и око­корил очи у небето. На другио ден пак така. Питам го к'во му е, а он ни ту, ни ме! Давах му вино да пие - нищо! На третио ден вече не мърда, ама се у небето гледа. А на мене ми е жал да го зако'я, та да съ не мъчи. Рекох си:

- Брех, мамка му, язък за петело! Останаа пернатите вдо­вици!

По едно време погледнах нагоре и видох герако да съ вър­ти над петело. Бързо влезнах у къщата, изнесох теко и буум! Герако като камик падна до петело. Тогава Герестио рипна, погледна жално герако и ми рече:

- Абе, я ле’жа три дена на студената земя. Рематиз фанах да го дебна. Бъш кога работата стана, ти го гръмна! Отиде си негласен горкио герак! Язък!

От тогава я не съм ловил теко.

   ***

И накраю, понеже вида, че ви дотегнах с моите истории, а они немат край, сакам да ви дам една рецепта за приготвяне на благи манджи от дивеч. Она много шъ ви ареса, оти шъ можете да напраите много икономии.

Кога одите на лов за дребен дивеч у патронете не слагай­те оловни съчми! Они съ вредни и отровни! Много пьти съм джвакал съчми, ама зъбите ми са яки! Наместо съчми, сла­гайте морска сол по 25 грама, 7 грама черен пипер, 3 грама бахар, 2 грама ким и 1 грам селитра на кило живо тегло. Дванайсе саата не дерете дивечо! После го одерете и гответе без да слагате подправки! Давам ви една изпитана рецепта, коя­то ви заклевам да не казвате никому, особено на колегата Ути! Оти он шъ напише цела книга за т'ва.

Ако стреяте пернат дивеч, слагайте и ориз, ама само пър­во качество, оти у другио има камичета и чъкъл.

Айде наздраве, да ви е благо!