Мюзевирски гяволъци

30.06.2006 г., 10:03 ч.

Проза

5.0 / 1

1168 0 1

11 мин за четене

Нема да плашим другите зайци от корията! Ти шъ го фанеш с голи ръце! Сега оди и ми донеси оньо, ръбестио камик! Я донесох камико и он го сложи на краю на корията. На заранта, рано, рано отидооме до камико, дедо извади кутията с емфие и го посоли целио. После съ скрииме и зачакааме зая-ко. По едно време он почна да препиква раьоно си. Стигна до камико и почна да го нюшка преди да го препика. Нюшка, нюшка и таман да дигне крак да го препика, киина от емфието, удари си главата у камико и остана на место. Я съ затичах, фанах го за ушите и го донесох на дедо. И сега носа кожена яка от него!
***
По-късно, кога я станах пълноправен авджия, с неговио син имааме много ядове. Изглежда он е гледал кък фанааме баща му и съ не ловеше на таа въдица. Опитвааме секак, ама он съ не лови. Тогава я и дедо направииме такава примка, дек он не е и сънувал, и гя заложииме вечерта.
Призаран я зимах теко и право на примката. Заяко съ беше фанал и съ мъчеше да си освободи задните крака, ама колко по – съ дърп ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На Ръба
Козелът Кольо

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го...
Услуга за услуга

- Бат Рашко, бат Рашко! Възмутена съм, възмутена съм до смърт! От какво бе, Нешкова? От какво си тол...
Промяната в избора

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни...

Още произведения »